Освобождението

Сериозната грижа за издаване произведенията на българските писатели-класици възникна у нас още след Освобождението. Най-значителните от писателите на Възраждането, онези, които положиха основите на новата българска литература, приживе не можаха да видят събрани и отпечатани своите съчинения. Животът, а и смъртта на някои от тях, не им позволи да помислят дори за това. Едни, като Петко Славейков например, бяха широко известни; други - като Христо Ботев останаха приживе почти непознати. Боте вите стихотворения се разпространяваха в ръкопис из поробената българска земя. Незабелязани от тогавашната литературна критика, те бяха разпространени, както обикновено тогава става, от самия народ, за който бяха и написани. Ако смъртта не позволи на Христо Ботев да дочака изДание на своите произведения, Петко Славейков има щастието" да поживее и поработи още близо двадесет години в горещо мечтаната „,освободена“ България. Въвлечен в новите политически борби, той не можа да намери сили и време да събере „скудните останки на своята поломена лира", както сам се изразява. Нещо повече. Той дори не доживя да види събираните от него с такава любов и в 183 продължение на цял живот народни пословици.

От дълги години видни югославски общественици, литературни критици и историци проявяват интерес към художественото творчество и обществено-политическата дейност на много български писатели. Още преди Освобождението на страниците на сръбския печат се появяват твърде интересни оценки и отзиви за творчеството на Георги Раковски и Любен Каравелов, а така също и мното статии за политическото и културното възраждане на българския народ. Няколко години по-късно, 124 когато и у нас стана възможно по-обстойното проучване на литературата на бъл гарския и на югославските народи, авторитетни сръбски литературни историци написаха специални изследвания за жи вота и дейността на някои български писатели от епохата на Възраждането.