Драматургията на Страшимиров като момент от развитието на българската драма и Югоизточна Европа (До Освобождението в 1878)

Целта на тази статия е да направи цялостен преглед на драматургичното творчество на Страшимиров преди всичко с оглед на литературната история художествените търсения, да се опита да разкрие доколко Антон Страшимиров следва традицията - Войников, Друмев, Вазов, и какво ново внася със своя творчески почерк. Защото при всичките му интелигентски завои и скрушения, при цялата му непоследователност и противоречивост с него в нашата драматургия влизат нови идеи и теми, които предполагат и една по-различна форма. Според собствените му изказвания авторът често твори под влияние на първото впечатление. Веднага след видяното той като че ли бърза да зафиксира трескавите действия на героите, като се стреми към максимално визуално внушение. (В ремарките се посочва всеки жест, всяко трепване на лицето у персонажите.) В автобиографичния му очерк се разказва за фактическите поводи, от които създадени произведенията му. В тези случки Страшимиров или е участвувал лично, или те са му били разказани, героите му не са измислени, а творчески пресъздадени. ca Страшимиров разкрива поведението на героите си в една театрализираноприповдигната" светлина. В моментите на крайни кризисни ситуации поведението на героя напомня ритуален танц, който се играе като предизвикателство към несгодите, като самозабрава от ежедневието. Страшимиров уедрява психологиче ското действие и то придобива монументално звучене. Образите са едро нахвър ляни, не са характерни детайлно обмисленитеге до чертичка образи. Действието се развива на тласъци, с непрекъснато растящо напрежение. Всяко действие завършва със силен финал, за да започне следващото със спокойствие на ситуацията. В този смисъл действията представляват относително самостойни единици в общата цялост на пиесата. Като образец на реализация както на сюжет и идея, така и на драматическа форма могат да се вземат две произведения на Антон Страшимиров - драмата „Вампир" и комедията „Све кърва“. Тук всичко е ярко, действено и точно, при това пестеливо, постигнато без каквито и да еизлишества и отклонения.