Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Септемврийското въстание – преломен момент и за българската литература

Free access
Статия пдф
971
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В своето многовековно обществено-историческо развитие българският народ създава дела, които остават дълбоки бразди в съзнанието и душите на хората, приковават погледите на съвременни и по-сетнешни поколения, продължават да вълнуват и вдъхновяват в борбата за социален и културен напредък, за правда и щастие в света. Такова епохално дело по своята идейно-революционна устременост и нравствено-социална същност представлява и народното антифашистко въстание през септември 1923 г. То се явява закономерен резултат от обществено-политическото развитие на нашата страна след Първата империалистическа война, обусловено е от усилията да бъдат разрешени назряващите социални противоречия и бележи преломен момент в цялостния живот на народа ни.
Submitted on

Пред 50-годишнината на Великия Октомври

Библиографски раздел
50-годишнината на Великия Октомври

Великият Октомври - преломен момент в развитието на славянските литератури

Free access
Статия пдф
1343
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Събитията, които изменят живота, изменят и мисленото на хората, изменят техния духовен мир, изменят техните схващания за прекрасното и грозното, за възвишеното и низкото. Изменят и художественото мислене, което получава словесно-образно въплъщение в литературата. Литературата е сеизмограф за извършващите се промени в живота на народите. Тя улавя новите явления и ако те са семена в гънките на плодни бразди, им дава живот. При това създава подходяща форма, за да вмести новото съдържание. Великата октомврийска социалистическа революция е най-голямото от тези събития, които изменят живота. Естествено бе тя да стане преломен момент в развитието на изкуството и литературата, особено на тези народи, които бяха засегнати в по-голяма степен от нея. Такива бяха славянските народи, не само тия в Съветския съюз, но и тия извън него. За славянските народи в Съветския съюз - руси, украинци и белоруси - тук няма да говоря. Преломът, който настъпва в тяхното общо и литературно развитие с Великия Октомври, е общоизвестен, явен за всички. Ще насоча вниманието към литературите на славянските народи извън Съветския съюз.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Драматургията на Страшимиров като момент от развитието на българската драма и Югоизточна Европа (До Освобождението в 1878)

Free access
Статия пдф
3299
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Целта на тази статия е да направи цялостен преглед на драматургичното творчество на Страшимиров преди всичко с оглед на литературната история художествените търсения, да се опита да разкрие доколко Антон Страшимиров следва традицията - Войников, Друмев, Вазов, и какво ново внася със своя творчески почерк. Защото при всичките му интелигентски завои и скрушения, при цялата му непоследователност и противоречивост с него в нашата драматургия влизат нови идеи и теми, които предполагат и една по-различна форма. Според собствените му изказвания авторът често твори под влияние на първото впечатление. Веднага след видяното той като че ли бърза да зафиксира трескавите действия на героите, като се стреми към максимално визуално внушение. (В ремарките се посочва всеки жест, всяко трепване на лицето у персонажите.) В автобиографичния му очерк се разказва за фактическите поводи, от които създадени произведенията му. В тези случки Страшимиров или е участвувал лично, или те са му били разказани, героите му не са измислени, а творчески пресъздадени. ca Страшимиров разкрива поведението на героите си в една театрализираноприповдигната" светлина. В моментите на крайни кризисни ситуации поведението на героя напомня ритуален танц, който се играе като предизвикателство към несгодите, като самозабрава от ежедневието. Страшимиров уедрява психологиче ското действие и то придобива монументално звучене. Образите са едро нахвър ляни, не са характерни детайлно обмисленитеге до чертичка образи. Действието се развива на тласъци, с непрекъснато растящо напрежение. Всяко действие завършва със силен финал, за да започне следващото със спокойствие на ситуацията. В този смисъл действията представляват относително самостойни единици в общата цялост на пиесата. Като образец на реализация както на сюжет и идея, така и на драматическа форма могат да се вземат две произведения на Антон Страшимиров - драмата „Вампир" и комедията „Све кърва“. Тук всичко е ярко, действено и точно, при това пестеливо, постигнато без каквито и да еизлишества и отклонения.

Subscribe to момент