Публикувана на
Free access
Резюме
Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX в. 1 есред найважните явления на историческата епоха: от края на XVIII в. до 1878 г. на румънска територия се настанява многобройна интелигенция от български произход, емигрирала от Османската империя. Явлението е характерно за европейския Югоизток чак до 1920 г. На румънска територия пребивават едновременно или последователно също гръцка, албанска и полска емиграция. Проблемът за българската интелигенция в Румъния е много съществен и той неслучайно е задържал вниманието на редица румънски и български учени. Специализираната библиография е огромна и не може да се цитират конкретно всички отделни изследвания. От друга страна обаче, също не е възможно да не бъдат отбелязани имената на онези автори, чиито приноси в тази област са несъмнени и от по-общ характер. Те са: Ал. Йордан, П. Константинеску-Яш, К. Н. Велики, Зл. Юфу, В. Христу, Л. Баз-Фотиаде, Вл. Дикулеску, Н. Жечев, Ил. Конев, В. Трайков. Много ценен за проучването на българската интелигенция в Румъния се оказа Трудът на д-р Маньо Стоянов денска книжнина", т. I-II, София, 1956-1957 г. „Българска възрож Предлаганата статия обхваща три основни аспекта на проблема, които в същност засягат три отделни социално-политически процеса, обхващащи еди нен исторически жест. Тези процеси са: 1) емигрирането на българска интелигенция в Румъния, отделянето и от нейната етническа среда и от политическите предели на Османската империя; 2) формирането на българска емигрантска интелигенция (кръг) на румънска територия; 3) възприемането и включването на тази интелигенция в социалния, културния и политическия живот на Румъния. Въпросите, свързани с изучаването на поставения проблем, са много, толкова много, че е невъзможно всички те да бъдат обхванати в едно първо по време тематично обособено проучване" и от един автор, без риск за непълнота и някои по-значителни пропуски. Тези въпроси се отнасят до една и съща социална категория: българската емигрантска интелигенция.


Българската интелигенция в Румъния през XIX в. до Освобождението

  • Обхват на страниците:
    39
    -
    48
    Брой страници
    10
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX в. 1 есред найважните явления на историческата епоха: от края на XVIII в. до 1878 г. на румънска територия се настанява многобройна интелигенция от български произход, емигрирала от Османската империя. Явлението е характерно за европейския Югоизток чак до 1920 г. На румънска територия пребивават едновременно или последователно също гръцка, албанска и полска емиграция. Проблемът за българската интелигенция в Румъния е много съществен и той неслучайно е задържал вниманието на редица румънски и български учени. Специализираната библиография е огромна и не може да се цитират конкретно всички отделни изследвания. От друга страна обаче, също не е възможно да не бъдат отбелязани имената на онези автори, чиито приноси в тази област са несъмнени и от по-общ характер. Те са: Ал. Йордан, П. Константинеску-Яш, К. Н. Велики, Зл. Юфу, В. Христу, Л. Баз-Фотиаде, Вл. Дикулеску, Н. Жечев, Ил. Конев, В. Трайков. Много ценен за проучването на българската интелигенция в Румъния се оказа Трудът на д-р Маньо Стоянов денска книжнина", т. I-II, София, 1956-1957 г. „Българска възрож Предлаганата статия обхваща три основни аспекта на проблема, които в същност засягат три отделни социално-политически процеса, обхващащи еди нен исторически жест. Тези процеси са: 1) емигрирането на българска интелигенция в Румъния, отделянето и от нейната етническа среда и от политическите предели на Османската империя; 2) формирането на българска емигрантска интелигенция (кръг) на румънска територия; 3) възприемането и включването на тази интелигенция в социалния, културния и политическия живот на Румъния. Въпросите, свързани с изучаването на поставения проблем, са много, толкова много, че е невъзможно всички те да бъдат обхванати в едно първо по време тематично обособено проучване" и от един автор, без риск за непълнота и някои по-значителни пропуски. Тези въпроси се отнасят до една и съща социална категория: българската емигрантска интелигенция.