Литературни списания от ФРГ и Испания

В рецензираната книжка на шутгарското списание по литературознание и история на духа привлича вниманието студията на Андреас Зикман от университета в Билефелд Естетическата функция на езика, мълчание10 и музиката в романа на Хьолдерлин „Хи перион". Авторът си поставя за цел да издири зна чението, което езикът, мълчанието и музиката имат за героите на романа по отношение на красотата като основна естетическа категория при Хьолдерлин. Той доказва, че в процеса на духовното развитие на героя музиката и мълчанието предлагат възмож ности за изразяване, съответно за усвояване на красивото, които надвишават възможностите на езика. Основен стремеж на романтическата естетика е да се обхване като художествен обект и се рефлектира не само собственият творчески медиум, но и този на другите изкуства. Последен ярък пример в дългата поредица от литературни творби, които разглеждат проблеми на живописта и музиката, е романът на Томас Ман „Доктор Фаустус" - вече излязъл от романтическата традиция, отбелязва авторът. Също и музикални произведения могат да имат за тема литературни мотиви, при което се проявява на пръв пог лед един основен недостатък на музиката - неспособността и да борави с понятия. Още Хегел заклеймява нейната многозначност, като посочва, че музиката изобразява една абстрактна субективност". При повнимателно вглеждане обаче тъкмо тази отвореност" се оказва предимство на музиката по отношение на поезията, понеже послед ната остава обвързана с думите, а и каквито и поетически конфигурации да се намират, те винаги означават нещо определено. Това преимущество на музиката пред поезията е възхвалявано не само от поетите на fin de siecle", но неговите исторически корени тряб ва да се търсят много по-рано и те отвеждат през ранните романтици към Клайст и Хьолдерлин. Авторът посочва, че поради голямата си музикална дарба и своя философски школуван дух Хьолдерлин е бил в състояние не само да усвои музиката като естествено яв ление, но да обясни рефлективно феномена изкуство и плодотворно да използува в поезията си тази рефлексия: пример за това е проникването на идеи от неговото учение за промяната на тоновете" в късната му поезия. За разлика от Шилер, посочва авторът, в чиято „мисловна лирика" високото равнище на неговата философска рефлексия често се долавя неприятно, на Хьолдерлин се удава да изпълни незабележимо своя ята поезия със силата на понятията и по този начин да разреди просветителското напрежение между Логос и Митос. Това се проявява не само в слегиите му или в късни те химни, но още в романа „Хиперион". Ако „Хиперион" освен като епистоларен роман се разглежда и като образователен роман, набива се на очи, че не само разказвачът се образова" в процеса на разказването, но отделни части на романа представят някакъв образователен процес. Още отношението на Хиперион към бащиния приятел Адамас, чийто прототип произлиза от фило софската традиция, се обхваща от Хьолдерлин в музикална метафорика: „Но аз, аз не бях ли отзвукът на тихия му възторг? Не се ли повтаряха у мене мелодиите на неговата душа?" Тук прави впечатление, че традицион ната Платонова метафора на отраженията е транспонирана в музикални понятия. Тази метафорика на ехото се развива през целия роман и се разпростира върху историята и обществото: „Природата беше жрица, а човекът нейният бог, всеки живот в нея, всеки образ и всеки тон бяха възторжено ехо на божественото, на което тя принадлежи". Попаднал в Гърция, героят на Хьолдерлин пре възмогва своята утопична представа за кла сическата древност и така долавя възможностите за една реална държава-утопия. Постепенно обаче преживените разочарования го изпълват с нихилизъм и тук отново се поя вява една метафора на ехото, но вече в друга смислова връзка: „Ето че аз никога не казвах на цветето: „Ти си моя сестра!", а на изво рите: „Ние сме от един род!", аз само като вярно ехо давах на всеки предмет неговото име. След като в Гърция Хипериои се откъсва от човешката общност, той остава все пак единен с природата, макар това единство да се постига през дистанцията на понятията.