С жизнена и художествена правда (В света на Георги Караславов)

За един доста къс период от нашата литература си отидоха двама нейни първенци - Емилиян Станев и Георги Караславов. Техните крупни художествени завоевания, богатството на образи и идеи в творчеството им тепърва ще се изучава, ще намери достойната оценка на изсле дователите и на най-безпристрастния съдник - времето. С автора на такива забележителни произведения като „Снаха“ и „Татул“, „Обикновени хора“, „Танго“, „Орлов камък" и др. имах възможност да общувам близо пет години. В много от разговорите си с него засягахме теми и проблеми, свързани с неговото идейно и творческо формиране и израстване, с особеностите на творческата му лаборатория, с търсенето на жизнената и художествената правда. За човека и твореца Георги Караславов, за своеобразието на неговия стил и оригиналността на белетристичното му виждане е отделено много място в моята анкета „Георги Караславов (1978). Тук предавам някои от нашите разговори, водени през последните месеци от живота на писателя в Драгалевци, допълващи и изясняващи редица подробности, свързани с негови творби - повестите „Селкор“, „Танго“, „Неверникът Тома" и др., редица разкази, с неговия ярък и неповторим път като един от най-големите представители на българската литература. - Другарю Караславов, Вашата повест „Селкор" е едно от първите Ви сериозни завоевания като белетрист и днес тя е едно от популярните Ви произведения. Искам да Ви попитам за някои подробности в тази творба, за героите и техните имена, за специфични думи и изрази. Например чорбаджията Коста Деянов е известен като Деяна, откъде идва тази промяна в името? - Деянов става Деяна според местното наречие. - А защо неговата дъщеря Кина направихте саката, кое наложи нейния физически недът - така ли беше в действителност или е породено от Вашия замисъл, - Името й - Кина - е много често срещащо се в село. Нашата съседка се казваше Кина. Или името Дока - от Евдокия - и то се срещаше много. Направих дъщерята на Деяна саката, за да изглежда по-драматична като образ. - Описвате двете едри рунтави кучета, те измислени ли са? - Селото беше пълно с кучета. Аз съм се борил веднъж с едно съседско куче. Изскочи из един път и едва успях да го хвана за врата. Бях вече гимназист, но бях много силен. Спомням си за друго куче, когато бях вече учител - изскочи съвсем ненадейно, аз носех със себе си соб ственоръчно изработена дрянова тояга и като го праснах по главата, тоягата се счупи. Ние в къщи имахме много лошо куче. - Образите на Михаил Пантов, на Трифон Пантов как се появиха в повестта, - Те са типични нашенци, от Дебър. Нашето село е на равно място, голямо. Аз много хора не познавах. - А случката с оризището, когато Деяна намалява съзнателно декарите при сметката, за да заплати по-малко на ратаите, истинска ли е?