жизнена

B напрегнатите дни, когато за втори път след освобождението Хаинбоаз влезе в нашата история с една вече по-друга известност, аз бях от онези, които се отправиха към стария Балкан, за да почувствуват от близо раждането на новото и да се освежат от трудовия ентусиазъм на двайсетгодишните. И понеже есте ството на моята литературна изява не дава възможност да се пресъздаде изживя ното със средствата на художественото слово, наложи се да оправдая обществено своето пътуване чрез друг вид културна работа. Повече от десет дни аз обхождах Младежките бригади да търся изкусени от художествената литература, с намерение да им окажа творческа помощ и заедно с това да установя по-близък досег с хората. И действително, четохме техни произведения, разговаряхме, спорихме. Така от моята обиколка, която някои приятели на подбив нарекоха „лов на поети", аз отнесох много надежди и няколко ръкописни страници със стихове, в които личеше сигурен литературен дар. Няколко седмици по-късно в един репортаж за преживяното намерих сгода да споделя с читателите своите впечатления и да кажа, че в Хаинбоаз израстват не само нови хора, но и нови поети, които носят в себе си нещо от напрежението на епохата „... Убеден съм - писах аз, - че именно тази младеж - още непохватна, още неопитна - ще обнови нашата страна и нашето художествено творчество. Тя ще създаде изкуство, в което ще пулсира възторгът от труда, обичта към простия човек, създателя на ценности, любовта към родината - изкуство, което ще съчетава в неразделно единство живия предметен свят и големите идеи, големите мечти по бъдещето". И за да посоча къл- новете на една свежа образност, която обещаваше нещо неказано, аз приведох някои от бригадирските стихове на един тогава неизвестен поет, когото случайно бях срещнал. Не след много време авторът на тези стихове започна да сътрудничи на нашия периодичен печат, за да се изяви наскоро като една от сигурните надежди на съвременната ни лирика. Така в нашата художествена литература, както и очаквах, прозвуча и се наложи името, което бях произнесъл в моя репортаж името Иван Радое в..

Новата книга на Георги Марков ни пред ставя автора като добре ориентиран литературовед, който прави съзнателни и задълбо чени усилия да разкрие специфичните закони на литературното творчество, да проникне в тайните на художественото майсторство, в света на писателя. Плод на теоретическо Мислене, книгата има непосредствена близост До сферата на изкуството. В нея не се дават абстрактни логически тълкувания и анализи, а се подхожда конкретно, във връзка с художествените особености на литературните произведения. Проличава израстването на автора. 1 Г. Марков, Жизнена правда и художествена правда, изд. Народна просвета, София, 1968 r. Преди няколко години той издаде книгата „Въпроси на литературния анализ". Ако я сравним със сегашната, ще видим много общи проблеми и същевременно - една голяма разлика в разработката им. Проявен естремеж към сложно изследователско отношение, към съвременно научно равнище. Теоретическите интереси на Георги Марков са насочени пре димно към проблемите на идейността и худо жествения анализ, към разкриване сложните отношения на литературата и действителността. Тези въпроси, които имат принципно важно методологическо значение за изясняване същността на художественото творчество, досега винаги са били малко разработвани, във връзка с тях има много неизяснени проблеми. В миналото в тази област се е платил немалък данък на схематизма и опростителството, на вулгарния социологизъм. И до Днес често пъти мнозина теоретици се задоволяват само с общи определения и формулировки, без да детайлират и аргументират по същество. Г. Марков в новата си книга обаче се насочва към проблемите от различни аспекти, търси първопричините на явленията, свързва теоретическите въпроси с примери от различни литературни произведения, пре димно от български поети и писатели.

Мисля, че с основание в този разговор биха могли да вземат участие много от българските поети. С богатството на своя литературен опит те биха обогатили нашия разговор. Аз ще се помъча да отговоря на поставените въпроси, основавайки се не толкова на личната си творческа практика, колкото на някои наблюдения върху нашата поезия.

За един доста къс период от нашата литература си отидоха двама нейни първенци - Емилиян Станев и Георги Караславов. Техните крупни художествени завоевания, богатството на образи и идеи в творчеството им тепърва ще се изучава, ще намери достойната оценка на изсле дователите и на най-безпристрастния съдник - времето. С автора на такива забележителни произведения като „Снаха“ и „Татул“, „Обикновени хора“, „Танго“, „Орлов камък" и др. имах възможност да общувам близо пет години. В много от разговорите си с него засягахме теми и проблеми, свързани с неговото идейно и творческо формиране и израстване, с особеностите на творческата му лаборатория, с търсенето на жизнената и художествената правда. За човека и твореца Георги Караславов, за своеобразието на неговия стил и оригиналността на белетристичното му виждане е отделено много място в моята анкета „Георги Караславов (1978). Тук предавам някои от нашите разговори, водени през последните месеци от живота на писателя в Драгалевци, допълващи и изясняващи редица подробности, свързани с негови творби - повестите „Селкор“, „Танго“, „Неверникът Тома" и др., редица разкази, с неговия ярък и неповторим път като един от най-големите представители на българската литература. - Другарю Караславов, Вашата повест „Селкор" е едно от първите Ви сериозни завоевания като белетрист и днес тя е едно от популярните Ви произведения. Искам да Ви попитам за някои подробности в тази творба, за героите и техните имена, за специфични думи и изрази. Например чорбаджията Коста Деянов е известен като Деяна, откъде идва тази промяна в името? - Деянов става Деяна според местното наречие. - А защо неговата дъщеря Кина направихте саката, кое наложи нейния физически недът - така ли беше в действителност или е породено от Вашия замисъл, - Името й - Кина - е много често срещащо се в село. Нашата съседка се казваше Кина. Или името Дока - от Евдокия - и то се срещаше много. Направих дъщерята на Деяна саката, за да изглежда по-драматична като образ. - Описвате двете едри рунтави кучета, те измислени ли са? - Селото беше пълно с кучета. Аз съм се борил веднъж с едно съседско куче. Изскочи из един път и едва успях да го хвана за врата. Бях вече гимназист, но бях много силен. Спомням си за друго куче, когато бях вече учител - изскочи съвсем ненадейно, аз носех със себе си соб ственоръчно изработена дрянова тояга и като го праснах по главата, тоягата се счупи. Ние в къщи имахме много лошо куче. - Образите на Михаил Пантов, на Трифон Пантов как се появиха в повестта, - Те са типични нашенци, от Дебър. Нашето село е на равно място, голямо. Аз много хора не познавах. - А случката с оризището, когато Деяна намалява съзнателно декарите при сметката, за да заплати по-малко на ратаите, истинска ли е?