изследователски

Не се колебая още в заглавието и в след ващите редове така да квалифицирам книгата на Васил Колевски „Патосът на Октомври (Съветската литература в българския пролетарски и антифашистки литературен печат 1917-1943)“, защото извършената от автора работа, посветена на важен въпрос от литературните взаимоотношения между Съветския съюз и България, каквито и недостатъци да има, е на научно равнище и свидетелствува за сигурно познаване на материала и пробле мите, за добросъвестно и близко отношение към една не толкова лесна задача. По време на буржоазно-фашистката дик татура у нас пролетарският и антифашистки литературен печат бе току-речи единственото място, където съветската литературно-теоретическа и естетическа мисъл и художествено литературната продукция на съветските писатели можеха по-пълно или по-осакатено - в зависимост от поведението на цензурата - да бъдат представяни и оценявани и където същевременно намираше израз влиянието им върху нашата комунистическа литературна мисъл и практика. Поради това съвсем есте ствено е, при разработката на темата за съ ветската литература в България, вниманието на изследователя да се насочи преди всичко към прогресивните вестници и списания.

Новата книга на Георги Марков ни пред ставя автора като добре ориентиран литературовед, който прави съзнателни и задълбо чени усилия да разкрие специфичните закони на литературното творчество, да проникне в тайните на художественото майсторство, в света на писателя. Плод на теоретическо Мислене, книгата има непосредствена близост До сферата на изкуството. В нея не се дават абстрактни логически тълкувания и анализи, а се подхожда конкретно, във връзка с художествените особености на литературните произведения. Проличава израстването на автора. 1 Г. Марков, Жизнена правда и художествена правда, изд. Народна просвета, София, 1968 r. Преди няколко години той издаде книгата „Въпроси на литературния анализ". Ако я сравним със сегашната, ще видим много общи проблеми и същевременно - една голяма разлика в разработката им. Проявен естремеж към сложно изследователско отношение, към съвременно научно равнище. Теоретическите интереси на Георги Марков са насочени пре димно към проблемите на идейността и худо жествения анализ, към разкриване сложните отношения на литературата и действителността. Тези въпроси, които имат принципно важно методологическо значение за изясняване същността на художественото творчество, досега винаги са били малко разработвани, във връзка с тях има много неизяснени проблеми. В миналото в тази област се е платил немалък данък на схематизма и опростителството, на вулгарния социологизъм. И до Днес често пъти мнозина теоретици се задоволяват само с общи определения и формулировки, без да детайлират и аргументират по същество. Г. Марков в новата си книга обаче се насочва към проблемите от различни аспекти, търси първопричините на явленията, свързва теоретическите въпроси с примери от различни литературни произведения, пре димно от български поети и писатели.