Публикувана на
Free access
Резюме
B напрегнатите дни, когато за втори път след освобождението Хаинбоаз влезе в нашата история с една вече по-друга известност, аз бях от онези, които се отправиха към стария Балкан, за да почувствуват от близо раждането на новото и да се освежат от трудовия ентусиазъм на двайсетгодишните. И понеже есте ството на моята литературна изява не дава възможност да се пресъздаде изживя ното със средствата на художественото слово, наложи се да оправдая обществено своето пътуване чрез друг вид културна работа. Повече от десет дни аз обхождах Младежките бригади да търся изкусени от художествената литература, с намерение да им окажа творческа помощ и заедно с това да установя по-близък досег с хората. И действително, четохме техни произведения, разговаряхме, спорихме. Така от моята обиколка, която някои приятели на подбив нарекоха „лов на поети", аз отнесох много надежди и няколко ръкописни страници със стихове, в които личеше сигурен литературен дар. Няколко седмици по-късно в един репортаж за преживяното намерих сгода да споделя с читателите своите впечатления и да кажа, че в Хаинбоаз израстват не само нови хора, но и нови поети, които носят в себе си нещо от напрежението на епохата „... Убеден съм - писах аз, - че именно тази младеж - още непохватна, още неопитна - ще обнови нашата страна и нашето художествено творчество. Тя ще създаде изкуство, в което ще пулсира възторгът от труда, обичта към простия човек, създателя на ценности, любовта към родината - изкуство, което ще съчетава в неразделно единство живия предметен свят и големите идеи, големите мечти по бъдещето". И за да посоча къл- новете на една свежа образност, която обещаваше нещо неказано, аз приведох някои от бригадирските стихове на един тогава неизвестен поет, когото случайно бях срещнал. Не след много време авторът на тези стихове започна да сътрудничи на нашия периодичен печат, за да се изяви наскоро като една от сигурните надежди на съвременната ни лирика. Така в нашата художествена литература, както и очаквах, прозвуча и се наложи името, което бях произнесъл в моя репортаж името Иван Радое в..


Романтика и жизнена правда

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    111
    -
    132
    Брой страници
    22
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    B напрегнатите дни, когато за втори път след освобождението Хаинбоаз влезе в нашата история с една вече по-друга известност, аз бях от онези, които се отправиха към стария Балкан, за да почувствуват от близо раждането на новото и да се освежат от трудовия ентусиазъм на двайсетгодишните. И понеже есте ството на моята литературна изява не дава възможност да се пресъздаде изживя ното със средствата на художественото слово, наложи се да оправдая обществено своето пътуване чрез друг вид културна работа. Повече от десет дни аз обхождах Младежките бригади да търся изкусени от художествената литература, с намерение да им окажа творческа помощ и заедно с това да установя по-близък досег с хората. И действително, четохме техни произведения, разговаряхме, спорихме. Така от моята обиколка, която някои приятели на подбив нарекоха „лов на поети", аз отнесох много надежди и няколко ръкописни страници със стихове, в които личеше сигурен литературен дар. Няколко седмици по-късно в един репортаж за преживяното намерих сгода да споделя с читателите своите впечатления и да кажа, че в Хаинбоаз израстват не само нови хора, но и нови поети, които носят в себе си нещо от напрежението на епохата „... Убеден съм - писах аз, - че именно тази младеж - още непохватна, още неопитна - ще обнови нашата страна и нашето художествено творчество. Тя ще създаде изкуство, в което ще пулсира възторгът от труда, обичта към простия човек, създателя на ценности, любовта към родината - изкуство, което ще съчетава в неразделно единство живия предметен свят и големите идеи, големите мечти по бъдещето". И за да посоча къл- новете на една свежа образност, която обещаваше нещо неказано, аз приведох някои от бригадирските стихове на един тогава неизвестен поет, когото случайно бях срещнал. Не след много време авторът на тези стихове започна да сътрудничи на нашия периодичен печат, за да се изяви наскоро като една от сигурните надежди на съвременната ни лирика. Така в нашата художествена литература, както и очаквах, прозвуча и се наложи името, което бях произнесъл в моя репортаж името Иван Радое в..