Библиографски раздел

Димчо Дебелянов

Free access
Статия пдф
90
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Някога всички го смятаха за символист - макар че някои виждаха дълбоко жизнения извор на неговата поезия. Външен повод за това определение даваше обстоятелството, че в литературната си дейност, както и в живота си изобщо, той е свързан с ония поети, които представят символистичното течение у нас. Но по-важен е друг факт: че и в самото му творчество действително има произведения, които носят типичните белези на символистичната школа. Един внимателен преглед на неговата поезия обаче би показал, че това са отделни моменти в нея и че в найхубавата, в най-значителната си част тя си остава реалистична, родена от конкретна жизнена почва. Тежката действителност, която Дебелянов познава от рано и в която се развива като поет до края на дните си, изостря неговото чувство за света и хората. Романтичните поетични видения придават само специфичен дъх на неговата искрена, завладяваща поезия, пред която никой не може да остане равнодушен. Затова след Първата световна война, когато новата революционна действителност ликвидира символизма като школа, Димчо Дебелянов израсна в съзнанието на нашия прогресивен читател и стана особено популярен и любим поет.

    Проблемна област

Преглед

Библиографски раздел

Романтика и жизнена правда

Free access
Статия пдф
712
  • Summary/Abstract
    Резюме
    B напрегнатите дни, когато за втори път след освобождението Хаинбоаз влезе в нашата история с една вече по-друга известност, аз бях от онези, които се отправиха към стария Балкан, за да почувствуват от близо раждането на новото и да се освежат от трудовия ентусиазъм на двайсетгодишните. И понеже есте ството на моята литературна изява не дава възможност да се пресъздаде изживя ното със средствата на художественото слово, наложи се да оправдая обществено своето пътуване чрез друг вид културна работа. Повече от десет дни аз обхождах Младежките бригади да търся изкусени от художествената литература, с намерение да им окажа творческа помощ и заедно с това да установя по-близък досег с хората. И действително, четохме техни произведения, разговаряхме, спорихме. Така от моята обиколка, която някои приятели на подбив нарекоха „лов на поети", аз отнесох много надежди и няколко ръкописни страници със стихове, в които личеше сигурен литературен дар. Няколко седмици по-късно в един репортаж за преживяното намерих сгода да споделя с читателите своите впечатления и да кажа, че в Хаинбоаз израстват не само нови хора, но и нови поети, които носят в себе си нещо от напрежението на епохата „... Убеден съм - писах аз, - че именно тази младеж - още непохватна, още неопитна - ще обнови нашата страна и нашето художествено творчество. Тя ще създаде изкуство, в което ще пулсира възторгът от труда, обичта към простия човек, създателя на ценности, любовта към родината - изкуство, което ще съчетава в неразделно единство живия предметен свят и големите идеи, големите мечти по бъдещето". И за да посоча къл- новете на една свежа образност, която обещаваше нещо неказано, аз приведох някои от бригадирските стихове на един тогава неизвестен поет, когото случайно бях срещнал. Не след много време авторът на тези стихове започна да сътрудничи на нашия периодичен печат, за да се изяви наскоро като една от сигурните надежди на съвременната ни лирика. Така в нашата художествена литература, както и очаквах, прозвуча и се наложи името, което бях произнесъл в моя репортаж името Иван Радое в..
    Ключови думи