Елена Сюпюр

Трудно може да се направи самостоятелно изследване на литературните взаимоотношения между балканските страни без внимателно проучване на културната и политическата атмосфера, в която те се развиват. В румъно-българските отношения литературните контакти се установяват и съществуват органично свързани с многостранното общуване между двете култури и най-вече с многостранната обществена дейност на интелигенцията. С течение на времето - особено след Освобождението - те се проявяват с подчертано литературно съдържание и съответни специфични за тях форми. Но за това допринасят многобройни фактори и особено научното сътрудничество между двете страни, както и интелектуалното движение с неговите многостранни, енциклопедични насоки. Тук ще се спрем главно върху ролята на научната интелигенция за създаване на по-добри контакти и на благоприятна атмосфера за разширяване на литературните взаимоотношения. На този фон в румъно-българските взаимоотношения изпъква енергичната и неуморна дейност на И. Д. Шишманов, spiritus rector не само на науч ния, но и изобщо на културния живот в България през последното десетилетие на миналия и в началото на нашия век. От проучването на богатата му кореспонденция, 2 на неговите връзки с Румънския културен живот може да се очертаят няколко главни проблеми в дейността му, които отразяват в най-голяма степен насоките на културното движение на епохата. Става дума за кръга проблеми, които срещаме в румънобългарското общуване и които имат отношение и към вътрешния научен и културен живот на двата народа. Те показват нови аспекти в дейността на българския учен и подчертават нейното общобалканско значение. Същевременно тези проблеми илюстрират и активното отражение на културните дви жения от балканските страни върху междубалканските отношения - по-спе циално върху румъно-българските.

Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX в. 1 есред найважните явления на историческата епоха: от края на XVIII в. до 1878 г. на румънска територия се настанява многобройна интелигенция от български произход, емигрирала от Османската империя. Явлението е характерно за европейския Югоизток чак до 1920 г. На румънска територия пребивават едновременно или последователно също гръцка, албанска и полска емиграция. Проблемът за българската интелигенция в Румъния е много съществен и той неслучайно е задържал вниманието на редица румънски и български учени. Специализираната библиография е огромна и не може да се цитират конкретно всички отделни изследвания. От друга страна обаче, също не е възможно да не бъдат отбелязани имената на онези автори, чиито приноси в тази област са несъмнени и от по-общ характер. Те са: Ал. Йордан, П. Константинеску-Яш, К. Н. Велики, Зл. Юфу, В. Христу, Л. Баз-Фотиаде, Вл. Дикулеску, Н. Жечев, Ил. Конев, В. Трайков. Много ценен за проучването на българската интелигенция в Румъния се оказа Трудът на д-р Маньо Стоянов денска книжнина", т. I-II, София, 1956-1957 г. „Българска възрож Предлаганата статия обхваща три основни аспекта на проблема, които в същност засягат три отделни социално-политически процеса, обхващащи еди нен исторически жест. Тези процеси са: 1) емигрирането на българска интелигенция в Румъния, отделянето и от нейната етническа среда и от политическите предели на Османската империя; 2) формирането на българска емигрантска интелигенция (кръг) на румънска територия; 3) възприемането и включването на тази интелигенция в социалния, културния и политическия живот на Румъния. Въпросите, свързани с изучаването на поставения проблем, са много, толкова много, че е невъзможно всички те да бъдат обхванати в едно първо по време тематично обособено проучване" и от един автор, без риск за непълнота и някои по-значителни пропуски. Тези въпроси се отнасят до една и съща социална категория: българската емигрантска интелигенция.

Новият труд на Александру Дупу е ес тествен и очакван резултат от неговите занимания досега. Той енаписан както за да се даде едно собствено теоретическо и мето дологическо становище