взаимоотношения

Това е най-сериозният труд, посветен на века на изключително плодотворните взанмодействия на националните литератури на двата съседни народа. И трябва да погледнем близо сто години назад, за да видим как ли тературните историци запознават постепенно своя народ с литературния живот на съседи те, като изтъкват сътрудничеството и син хронното развитие на двете литератури. От случайните отначало статии за някои обши страни в развитието на румънската и българ ската литература се достига след Първата световна война до подчертан интерес към литературата на съседите през XIX в., обаче без някакви оригинални приноси. Българските литературни историци съобщават за пости женията на румънската литературна история, Румънските пък черпят сведения само от бъ гарски публикации. Но след 1944 г. проуч ванията в румънските архиви откриват все повече и все по-значителни данни за кул турноисторическите условия на нашето Въз раждане в Румъния, историческите съпостав ки стават все по-задълбочени, синтезите ста ват все по-обширни и перспективни. А през 70-те години в нашите страни излязоха де сетина приносни монографични труда, пос ветени на литературните ни взаимоотноше ния през миналия век. Нарочно оглеждаме изминатия път на Румънската и българската компаративисти 176 ка в тази област. Това се налага и улеснява от съдържанието, авторския колектив, темите и научното качество на статиите в разглеждания сборник, подготвен от Института за литература при Българската академия на науките и от Института за литературна история и теория „Дж. Кълинеску" при Академията за обществени и социални науки на СР Румъния. Пристъпва се към качествено нов етап при проучване на сложните въпроси на тези връзки и взаимодействия, с нови проб леми, методи, теми и задачи. Румъно-българското сътрудничество при разглеждане Литературните течения, социалните условия, културните центрове, изразните средства на нашата литература през XIX в. е все по-плодотворно. Плодовете му са научни трудове, които очертават все по-ясно фигурите на румъно-български билингвистични писатели, посочват етнопсихологическата основа на типологическите съпоставки на писатели, изразители на общи, югоизточноевропейски тенденции, рецепцията на съответната литература в съседната страна и т. н.

Пред нас е новата книга на Зденек Урбан „Чехи и българи". С учудване забелязваме, че са минали вече повече от тридесет години, откакто този чешки учен е написал първата си статия, посветена на България, че неговото трайно присъствие в българската литературна наука има вече не само своята съвременна, но и историческа стойност. Ние, които го познаваме още от първите години на взаимната ни работа в Института за литература, не можем или не искаме да забележим, че той не е вече онзи рус младеж, толкова работлив, толкова усърдно насочен към осъществя ване на своята задача - да се запознае с българската литература и култура, да разкрие причините, които свързват двата славянски народа с толкова далечни и трайни връзки. Ние все не можем да го видим, както става винаги между близки, като един наложил се вече в науката изследовател, написал оригинални трудове и изследвания, които обхва щат повече от триста заглавия, да го видим като дългогодишен преподавател в Пражкия университет, където води лекциите си пре димно по българска история и литература, по история на фолклористиката и чешко- българските литературни взаимоотношения. Зденек Урбан е един от най-изтъкнатите про- пагандатори на съвременната българска кни та в Чехия, автор на голям брой статии и рецензии, отзиви и съобщения за почти всички най-значителни български писатели и уче ни-слависти. Неговите преводи на Елин Пелин, Йордан Радичков, Димитър Димов, Дико Фучеджиев, Тодор Павлов и др. запознават чешката общественост с най-хубавите им произведения. Пред нас е една голяма културно-просветна дейност, която събужда признателност в сърцето на всеки българин. В новата си книга заедно с няколко статии и научни съобщения, посветени на съвременни автори, Урбан засяга предимно въпросите на чешко-българските културни и литературни връзки през епохата на Възраждането. И това не е случайно. Тези връзки съществу ват при особено полезна взаимност по това време, когато се създават новите славянски национални литератури. Именно Възражда нето е отправната точка, от която трябва да се започне едно такова изследване, защото по това време те се зараждат и разцъфтяват в условията на приблизително еднаква историческа и политическа обстановка - закъсняло Възраждане, което трябва да се развива в неблагоприятни политически условия. Въп преки това обаче класовите отношения, политическите и идейните борби, уровенът на духовната култура, религията и отношението към нея, начинът на живот, даже иначинът на мислене в двете славянски страни са толкова различни, че се замисляме дали можем да открием някакво типологическо сходство помежду им. Но като отчетем всички тия разли чия, без чисто познаване е немислимо да се разбере истинският характер на взаимоотношенията, трябва да изтъкнем един факт, който има първостепенно значение - общ ността на историческата съдба, която поражда общите стремежи и общото идейно направле ние на литературата и културата, онези общи фактори на национално развитие, които предизвикват взаимно съчувствие и симпатия и съществуват непрекъснато чак до наши дни.

Под това заглавие книгата на изтъкнатия чешки българист Зденек Урбан разглежда историята на литературните и културните взаимовръзки между двата славянски народа преимуществено на едно контактологично равнище. Още в началото трябва да отбележим, че в този обем неговата книга няма възмож ност да обхване и представи цялостно, като система от връзки, проблема, което изисква между другото нейното включване и на други нива на изследване - стилистични, типологически и пр. с произтичащите от това възможности и рискове. Така, както с реализирана, книгата на проф. Урбан няма да ни впе чатли и с някакъв новаторски подход към изследваните факти и явления, но в нея има нещо, което ни задължава да я оценим като важна негова заслуга в развитието на чешката българистика. А това е научната му добросъвестност, завидното му в своята последо вателност и постоянство доверие към логиката на историко-литературните факти. Книгата включва няколко студии и статии, които разглеждат най-съществените моменти от литературните и културно-историческите отношения между чехи и българи през ХІХ и ХХ в. Въпреки че авторът не скрива и тук предпочитанията си към определено тематическо единство, обединяващият принцип на сборника се определя и от усилията му за единство в изследователския подход. У Урбан има един постоянно действуващ фактор, който детерминира в голяма степен маниера му на изследвач в областта на междуславянските културни традиции и отношения: доверието му към фактите, но и съмнението в тяхната изчерпателност, завършеност, окръг леност. Затова той постоянно и упорито се връща към тези факти, анализира ги, уточнява и стабилизира представите ни за тях, за да извлече същността им. В желанието точен в своите преценки да бъде оптимално и изводи авторът винаги се стреми да стесни обема на неаргументираните твърдения, на догадките и предположенията. Това дава своето отражение върху количествено-обемното съотношение между отделните изслед вания в сборника, но поддържа едно ниво на качествена аргументировка и приемливост на тезата. От такава гледна точка всяка от поместените в книгата студии и статии съдържа определени приносни моменти, но най-съществен принос бележат по-обемните изследвания на автора: „Показалец“ на Раковски и неговият отзвук в Чехия", „Божена Немцова и България“, „Отношението към личността и литературното дело на Христо Ботев в Чехия (1871-1918)" и др. В първата студия не само се дават ценни указания за причините, породили широкия отзвук към книгата на бележития деец на Българското възраждане в Чехия, но за първи път в чешката българистика се прави аргументиран опит да се реабилитират нейните научни и художествени качества. Неслучайно към това първо българско систематично Ръководство по етнография и фолклор проявяват най-значителен интерес и авторитетни чешки учени като Ригер, Воцел, Дуновски, а по-късно Махал, Поливка и др., но и първокласни майстори на чешкото художест вено слово и вещи познавачи на славянския фолклор като К. Я. Ербен, Б. Немцова. Със своя богат доказателствен материал тази сту дия на проф. Урбан убедително сочи, че интересът сред чешките научни и културни сре ди към „Показалецът" на Раковски се детерминира не само и не просто от обаятелната личност на неговия автор, а преди всичко от действителната научна стойност на тру да, от огромното богатство на събрания и систематизиран в него фолклорен и етнографски материал.