интелигенция

Едно от типичните явления на нашето социалистическо общество е духовната интензивност в живота не само на интелигенцията, но и на найшироките слоеве от народа. Тя е пряко свързана с всенародния подем у нас за коренен прелом в икономиката по пътя на пълното изграждане на социализма и постепенното преминаване към комунизма. Ярко доказателство на такава интензивност бе и Националният преглед на българската драма и театър, посветен на 15-годишнината на Девети септември. Стотици таланти и хиляди поклонници на театралното изкуство си дадоха сре ща в 34 театри на страната. По време на прегледа, който започна от 26 май и завърши на 6 юли бяха изнесени 79 представления, в които българската съвременна драма и драмата от нашето наследство бяха пълновластни гос подари. Това говори за плодотворните усилия на автори и театрални дей ци в осъществяването повика на VII конгрес на БКП за национален облик на българския театър. От друга страна, активното сътрудничество между авторите и театрите, участието в прегледа не само на утвърдени писатели-драматурзи, а и на нови начинаещи автори, на поети, дебюти ращи в драмата, сочи за голямото творческо оживление, което той внесе. Но първоизточникът на това оживление трябва да се търси в искрепите и действителни усилия на творците да превърнат могъщия, пълен с перс пективи призив на нашата партия: „По-близо до живота, повече между народа!" в своя лична практика, в ръководно начало на своето творчес тво. Появяването на значителен брой нови пиеси, по-голямата част от които бяха представени на прегледа, говори за ясното съзнание на творците, че театърът може да изпълнява пълноценно ролята си на мощен иде ологически фактор, ако пресъздава на сцената българския живот, социалистическото строителство, неговите вдъхновители и герои, ако разкри ва нравствената сила на комунистическия идеал.

През първата половина на 30-те години Мариза Шуази е била кореспондентка на парижкия вестник „Ентрансижан" в Москва. В края на март 1934 г. тя се среща с Георги Димитров и пише очерка „Се que m'a dit Dimitrov"1. Този очерк е публи куван в съветската преса със съкращения, във формата на интервю, озаглавено „При Димитров"2. Не е безинтересно да се отбележи, че каквато и да е бъдещата съдба на този обширен материал по отношение на конкретния проблем за дълголетието, какви то и да са пътищата за привличането на различните по убеждение, ранг и талант френски творци в разработката на темата за Димитров, важното и несъмненото е, че този материал на М. Шуази безспорно има свое място в историческата летопис на прогресивната френска публицистика от 30-те години. За това свиде телствува известният съветски писател Л. В. Никулин, който според съвременниците си притежава рядкото съчетание на публицистичен талант с богата еру диция". В неговия архив, който се съхранява в ЦГАЛИ (Москва), открихме визитната картичка на Мариза Шуази с нейния адрес в Париж. Тази визитка е отделена от Л. В. Никулин в специален албум, където са подредени в хроноло гичен ред документи и снимки от по-важни срещи и по-значителни събития в живота на съветския писател. Самият той с мастило на визитката е отбелязал следното: „М. Ш. была в Москве зимой 1934 года и интервюирала Димит рова. " В настоящата работа се проследява разработката на димитровската тема въз основа на пълния текст на очерка на М. Шуази, който се съхранява в ЦПА (София). Прави впечатление, че подборът на М. Шуази не е случайно явление. Авторката е подчинила този подбор на материала на своите публицистични задачи, на идейно-тематичната насоченост на описваните факти, събития и герои, която цели най-вече вярно възпроизвеждане както на реалния исторически момент като цяло, така и на неговите компоненти, взети поотделно.

Неслучайно книгата на Елена Сюпюр, съ трудничка при Румънската академия на науките, събуди интерес в нашите научни среди. Тя засяга един актуален въпрос - въпроса за същността, мястото и значението на бъл гарската интелигенция в този небивал национален взрив, който се нарича Българско възраждане. Отличителна черта на тази интелигенция още в условията на нейното зараждане е, че тя в голямата си част се създава вън от Бъл гария - в Румъния, Русия, Цариград, Сърбия и на Запад. Като изтъква този факт, Елена Сюпюр се спира на нейните особености - от какви среди произхожда тя, какъв е броят и, какви са нейните специалности и занимания, каква е зависимостта й от България и Румъ ния - страната, в която се учи, работи и жи вес. И тези нейни особености тя разкрива помощта на един съвременен метод на изслед ване, почиващ на факти и статистика. C Първата част на книгата и обхваща теоре тическите проблеми на темата. Тук в четири глави тя разглежда формирането на българската емигрантска интелигенция на румънска територия, нейната социална типология, дейност, занимания и културни институти. Авторката се е опитала да превъзмогне някои кли ширани постановки, подчинени на схеми за историческото развитие, които не всякога отговарят на истинското положение на нещата и замъгляват представата ни за стимулите на това развитие в цялата му широта и дълбочина. Явно е, че при марксическата разработка на общите положения в историографията не са взети под внимание някои моменти. Един от тях е ролята и значението на интелигенцията през епохата на Възраждането. И не само това. На нас днес не ни е необходимо само знанието, какво е съдържанието на това понятие. Днес вече не е необходимо сравни телното изучаване на характера, ролята и значението на тази буржоазна прослойка в Югоизточна Европа през казания период. И на изследването на взаимовръзките между бъл гарската емигрантска интелигенция и румън ското общество, тъй като те са уникални по своя характер. Проникването и създаването на българската интелектуална общност в Румъния не е случайно и спорадично явление. Това е едно сложно и динамично движение, което се заражда и развива в пределите на един век. Установяването и там, връзките и с румънска та интелигенция и останалите емигрантски среди в страната - гръцка, полска и албанска, - допринасят за националното възраж дане на българския народ, за неговото офор мяне като отделна нация, която да се появи отново на европейската сцена, за да заеме мястото си между другите народи. Авторката подчертава необикновената бър зина, с която се утвърждава като че ли изляз ла от нищото тази толкова жизнена среда, заедно с нейните институти - училища, читалища, театър, вестници, революционни комитети. Тя е необикновена не само защото се ражда така бързо и се развива така динамич но, но и защото бележи една дълбока, коренна промяна на духовния живот на българина, на неговите стремежи и културни хоризонти. Изследвайки интелектуалната среда, в коя то се развиват двете съседни държави, Елена Сюпюр взема под внимание политическите отношения между двете страни, равнището на тяхната култура през дадения период, сходствата и различията в начина на мислене, в мирогледа и начина на живот, даже и националната специфика на двата народа, изтъква класовите отношения, политическите и идейните борби. Без това не бихме могли да разберем истинския характер на тези взаимоотношения. Тя търси и намира онзи момент на съприкосновение, който събужда и вдъхновява за влияние или съпротивление - във всеки случай, за взаимодействие. Създава се общност в интелектуалната среда на двата народа, на почвата на историческата съдба и политическите задачи. Висшето образование по думите на авторката е характерно за българската емиграция в Румъния доста по-рано от 1830 г.,след която чак го откриваме в България. Тя отбелязва любопитния факт, че българската интелигенция в Румъния получава това образование не само в румънските средни и висши училища, но най-често идва в страната, след като е получила образованието си навън. Възпрепятству вана да работи в родината си, където османската административна система не предвижда нито юридически, нито финансово каквито и да е културни институти освен основни учи лища, тя се отправя към своята северна съсед ка с оформени вече социални и политически възгледи, свързани с културно-политическите движения в Русия и Европа. Тя идва през Цариград, Атина, Белград, Одеса, Москва, Виена, Лайпциг, Прага, Загреб.