Проблеми на литературната анкета

Въпросът има широк диапазон - от популярния читателски интерес за реалните връзки писателя с действителността, през отношението документалност художествена фикция, до същностни страни в творческия процес и психологията на литературното творчество. Автобиографичното начало в произведенията на редица писатели е тясно свързано с въп роса за прототиповете им. Във всички анкети присъствува темата за семейната среда, за дет ството и първите преживявания и впечатления. Безспорно е, че в детството, сред близките, в родния дом се формират основите на човешката личност, а в случая тук са и корените на творческата личност. Но от тази общовалидна констатация започват и индивидуалните разлики, що се отнася до ролята на детството като сюжетно- и образно-продуктивен момент. Практиката показва, че хората, заобикалящи бъдещия творец в ранната му възраст, често по-късно присъствуват в творбите му вече като литературни образи, т. е. стават прототипове. Автобиогра фичното начало при някои писатели остава продуктивно и действено през цялото им творческо развитие, при други първите впечатления и спомени като че ли отзвучават заедно с най-ран ните творби. Но дали не се появяват по различен, по-опосредствуван начин и в зрялото им творчество? Разказвайки с охота за своето детство, например Ил. Волен категорично заявява: „Малко работи (спомени, впечатления) имам, неописани в разказ... Аз не мога да измислям. Аналогичен е случаят с Кр. Григоров, който също съзнателно през целия си живот използува твор чески запаса от детски впечатления: „Аз пиша преди всичко за онова, което лично съм прежи вял и изстрадал."

Уплътняването на една лекция с анкетен материал следва свои пътища, натъква се на свои проблеми и търси свои начини за решаването им. В редица случаи - най-вече при големите автори - студентите идват в университета със значителни познания относно житейския път" на съответния автор. Библиографските справочници, особено от последните години, предлагат достатъчно материал с необходима обширна информация. За лектора остава по-приятната, но и безспорно по-трудна задача да тръгне от тези предпоставки, да се насочи към по-обобщен образ на творческата личност, в тясна и непосредствена връзка с нейния втори живот в художествената творба. Още Боян Пенев наблегна върху основни принципи при очертаване образа на художника: той да бъде видян като индивидуална психология и историческото му обкръжение да се въз приеме като „втора действителност", с нужната в такива случаи поетическа интуиция. При цялата терминологична разлика в определенията, която ни отдалечава от Боян Пенев, мисълта му в основата си остава с непроменено значение и сега - творческата личност и нейното време да се видят", да се преживеят. В този процес на откриване на един автор участ вува дори въображението - не като „измисляне", а като реконструиране, в рамките на възможното, целостта на една личност.

Поредицата „Литературни анкети" на Института за литература при БАН представлява новаторско продължение на традициите на литературното анкетиране, положени у нас от литературоведи като Иван Шишманов и Михаил Арнаудов. В методологически аспект пореди цата значително осъвременява и многостранно функционализира някогашната психобиогра фична разпитна метода". За разлика от миналото тя до голяма степен потиска претенциите на психологията на литературното творчество по отношение на „магията на творческия процес и поставя своя методологически акцент върху цялостното и изчерпателно изследване на житейския и творческия път на анкетирания. По този начин анкетите допълват и коригират литературно-историческото познание, обогатяват го не само с езика на фактите, но и с езика на личнотворческата интерпретация. Те имат амбицията да погледнат от „нов" зрителен ъгъл житейското и творческото битие на редица видни представители на художествената ни интелигенция и да документират техните възгледи, оценки, мнения по проблеми от естетически, литературноисторически и социален характер. Заедно с това анкетите извеждат на бял свят" от мрака на забравата огромно количество специфично литературоведски документален материал, резул тат както от личните спомени на анкетирания, така и от целенасочената подготвителна изследо вателска работа на анкетьора. В тях оживяват чрез личното субективно виждане и отношение важни моменти от националната литературна и социокултурна история. Очертават се портре тите" на повече или по-малко известни творци и приятели на литературата от близкото и подалечното минало, много от които нямаха, за добро или за лошо, щастливата съдба да дожи веят до днешното освободено от научни предразсъдъци и обществени спънки отношение към литературното наследство.

Така поставената тема е твърде широка и многообхватна. И все пак -какво е значението на анкетите като източник на информация за възстановяване живия дух и атмосферата на ед но отминало време, в което са живеели и действували писатели, художници, артисти, когато, съобразно характера и темперамента си, на живо" са писали страниците на нашата културна история? - Копривщица" голяма кръчма ли е била? - Бърлога. Нямаше прозорци. От вратата се влизаше, в която, ако не светеще оплютата от мухи лампа, ще си счупиш главата. Събирахме се там и Гео, и Христо Ясенов, и Николай Хрелков... Все бедняци, нямаха пари да си платят вересиите на баба Брайковица. Гео идваше с една кожена полушубка, казваше, че била от лисица. Шапката си нахлупваше ниско над ухого. Модернисти!.... Христо Ясенов и Гео се сдушваха... Туджарчето носеше една шапка с много широка периферия. Налиташе на карирани панталони и черни вратовръзки... Той иГео данасяха последните моди в поезията.... Този откъс от анкетата с Ламар много живо и веднага ни пренася в самото начало на 20-те години, в периода между „Везни“ и „Пламък", преди съдбоносната 23-та, която разтърсва бъл гарската интелигенция. Само няколко бегли щрихи, и назованите имена се изпълват с живот, слизат от страниците на енциклопедиите и ние преставаме да ги чувствуваме далечни и чужди. Разбира се, само този малък откъс не е достатъчен, за да видим от всички страни живия Гео или Ясенов. Необходими са още и още факти. А анкетите са именно това -натрупване на свиде телства от различни информатори, с оценки от различни гледни точки. И когато тези „гледни точки" се засекат от няколко страни, става възможно да се правят изводи за човек или събитие, да се коригира, потвърди или отхвърли едно общоприето мнение.

Добрият педагогически опит недвусмислено показва, че не може да се преподава например Ив. Вазов, П. Кр. Яворов или Й. Йовков, без да се имат пред вид литературните анкети на проф. Ив. Шишманов, М. Арнаудов и Сп. Казанджиев. В наше време литературната наука разшири своя изследователски хоризонт, като предостави на учителя по литература ин тересни анкети, които обхващат творчеството на повече писатели от най-различни поколения. Съвременният учител получи възможност за още по-богато осмисляне на документалния материал, който съдържат анкетите. И заедно с това - идеи за методическо разработване на голямото национално културно наследство. Досегашната практика в училище показва едностранчиво използуване на фактите и данните от литературните анкети - главно като източник на биографичен материал. Недостатъч но се оценява положението, че допирът с човека и писателя е ново въвеждане" в творчеството му. По същество литературните анкети са „предизвикан монолога, както сполучливо се изразява А. Гуляшки, поглед „отвътре“, който обогатява представите за личността на твореца. Включването на литературните анкети в препоръчителните списъци за четене от учениците оси гурява непосредствен досег на младежа с твореца, с неговите духовни импулси, интелектуални възможности, морално-волеви качества. Читателят изпитва удоволствието, че се е срещнал с умен и увлекателен събеседник. Бележката на Катя Янева, авторка на анкетата за Ал. Геров, има принципен характер за учителя, когато пристъпва към подбиране на необходимия материал за урока по литература: Още един факт налага сериозност - ранните творби на Ал. Геров, В. Петров, Б. Райнов, Ал. Вутимски са достижения, художествени проявления със стойност за всеки автор поотделно, за поколението като цяло и за съвременната ни литература. Това значи, че биографията на поколението от 30-те години е притегателна не само като събиране на факти за добри намере ния и амбиции, но като история на творчески успехи. Разказът на всеки от поколението може да конкретизира картината на една напрегната и търсеща младост, да внесе детайлите, дъха на живот.

Когато през 1974 г. към Института за литература при БАН бе сформирана група за лите ратурно анкетиране, тя не започна своята работа от нулево равнище, а имаше пред себе си на трупан преди това опит: анкети за Яворов, Вазов и Йовков. И една от задачите и беше да го анализира и обобщи, да тръгне от постигнатото и като приложи съвременна научна методоло гия, да го приведе в хармония с изискванията и потребностите на съвременната литературна историография. Анкетите предлагат богата и разнообразна информация от най-различно естество. В за висимост от индивидуалните интереси на читателите в тях могат да се намерят сведения и оцен ки за всичко или почти всичко, което ги интересува. Разбира се, на първо място, биографични сведения, при това поднесени от самия писател. Например страниците, посветени на семейст вото и детството, в почти вси ианкети са едни от най-увлекателните и ценните. Писателите изнасят много нови факти за своето семейство и детството, за учителите си, за първите си стъп ки в литературата. Но несъмнено, биографичните сведения, колкото и полезни да са, едва ли са най-същественото в авторските откровения. Кръгът от въпроси, които се дискутират в беседи те, е извънредно широк. Важно е да се отбележи обаче, че писателят не се задоволява само па сивно да информира например как е възникнал художественият замисъл на дадена творба, но дава и своя оригинална интерпретация. А тая интерпретация може да послужи за отправна точка при анализа и тълкуването на произведението. Нещо повече - при нейното наличие с немислимо да се прави анализ, без да се вземе под внимание авторската самопреценка и тълку ване. Изобщо анкетите вкарват в обръщение нов литературен материал не само по отношение на фактите, но и главно по отношение на тяхното осветляване и тълкуване. c Досега като самостоятелни книги са излезли шестнадесет анкети за: Емилиян Станев, Ламар, А. Гуляшки, Ал. Геров, Г. Караславов, Д. Жотев, Чудомир, Мл. Исаев, Т. Трая нов, Ил. Волен, В. Иванов, Калина Малина, Ив. Мартинов, Кр. Григоров, Г. Стоев и Д. Овадия. Редколегията на поредицата и научният съвет на института приеха за печат още и анкети Хр. Радевски, Ел. Багряна, М. Ягодов, К. Калчев, Ем. Манов, Ив. Мирчев, Е. Каранфи лов, Б. Божилов и А. Тодоров. Предстоят да се приемат за печат анкети с Ив. Радоев, В. Андреев, Ив. Аржентински, П. Незнакомов и др. В процес на работа са още редица книги. Прис тата дългосрочна програма се осъществява планомерно. За съжаление забавя се издаването на готовите ръкописи в издателствата, което се отразява не особено благоприятно върху дейността на групата.

На пръв поглед целта на литературната анкета е да се реставрира миналото, да се откроят обществено-историческите и естетическите ситуации, определили житейския и творческия път на изследвания писател. Доколкото обаче той е създал (и продължава да създава) литературни ценности, доколкото повече или по-малко активно участвува в съвременния литературен процес, неговите спомени, оценки за минали събития и личности и най-вече неговите специфич ни възгледи за творчеството и възприемането му са остро актуални. Иначе казано - най-зна чимата цел на литературната анкета е в пресъздаването на живия писател, на живото му творчество в условията на съвременния динамичен литературен процес. Има и нещо анализът и само- друго - B съвместните усилия на анкетиран и анкетьор анализът, единството и противоречието им със съвременните форми на усвояване на дейст вителността (чисто" художествени, художествено-публицистични, есеистично-мемоарни и пр.) представят анкетите не само като сбор от любопитен материал върху съответния творец, не само като път към творческата лаборатория на писателя, но и като активна форма на лите ратурно общуване и осъществяване. В анкетите е налице и онзи своеобразен жанровостилов „Синкретизъм", характерен за множество съвременни прояви на нашата и световната литерату ра. Това определено ги вписва в общата картина на днешния литературен процес - анкети те не са гробници от факти, аз съм по-склонен да ги възприемам като важни артерии, като дей ствуващи комуникационни връзки в оживлението на съвременния литературен град. Те са насочени и към решаването на проблеми с определено актуален характер - за мястото на писа 133 теля, за позицията му, за своеобразието на възгледите му не само по отношение на неговите, но и на чуждите художествени произведения. В този смисъл анкетите са и своеобразна форма на създаден днес мемоар, и форма на историко-литературно и литературнокритическо отношение към литературата. Прибавим ли към това и наличието на множество житейско-биогра фични етюди, разпръснати с щедра ръка от анкетираните в техните спомени, които по същест во представляват сътворени устно произведения, ще видим, че анкетите не са форма на лите ратурно архиварство, а способ за своеобразно активизиране на писателската енергия. Заслужава внимание и фактът, че самата методология на анкетирането предполага при съствието и открояването на живата, изтъкана от противоречия, страсти, убеждения и волеви импулси личност. Независимо от съществуването на принципни ориентири към разкриването на тази личност, анкетьорът не се стреми да нормативизира общуването, да го въвлече насил ствено в руслото на предварителната схема. Неговата предварителна подготовка е много от говорна и задължителна, но тя има не толкова ръководен, колкото насочващ характер и за това не предполага канонизиране на въпросите и отговорите. В повечето от издадените лите ратурни анкети не се чувствува схоластиката, нормативизирането на изводите от общуването, нарушаването на пропорциите в изявите на анкетьора и анкетирания. Това определя и чувстви телния интерес на съавторите" към актуалната литературна действителност. В това няма ни що чудно - макар и до голяма степен интерпретираща минали факти, анкетата се създава сега и тук", тя самата е въплътен актуален факт.

Що за документ е литературната анкета? В точния смисъл на думата - само за разго ворите, състояли се от тази до тази дата между един писател и един литературовед. Пример но между Емилиян Станев и Иван Сарандев, Георги Караславов и Стефан Коларов, Христо Радевски и Йордан Василев. Нещо повече - тя е документ за разговорите само ако се вземе нейният магнетофонен или стенографски запис. Книгата вече не е същото - колкото и да се придържа към автентичността, тя бележи отклонения. Тя носи следите на едно противоречие - противоречието между интересите на учения изследовател и читателя любител. За учения, който ще пристъпва към анкетата като към документ, пълната автентичност е безусловна необхо димост. Изследователят се интересува дори от паузата пред едно твърдение, от интонацията, с която е споменато едно име, от живото прехвърляне на теми в разговора. Всичко за него е съдържателно, всичко изгражда портрета на писателя, издава неговата сигурност или колебливост, симпатии или антипатии и т. н. Книгата поднася една нормализирана реч (за такава настояват в повечето случаи самите писатели), изчистени са характерните диалектни думич ки, няма ги повторенията, налучкванията, онова толкова показателно „забравих". А освен книжовна" книгата трябва да е и четивна - заради това вече се правят промени. Досега ан кетните книги са давали (макар и невсякога пълен), но винаги достоверен образ на писателя - те могат да бъдат наречени „Андрей Гуляшки-76-та“, „Генчо Стоев-80-та“, „Емил Манов-79-та". Такъв е бил писателят по времето, когато са водени беседите. Анкетиращият е този, който тряб ва да създаде атмосферата на свободна себеизява, на доверие и изповедност. Защото документи рането на собственото „аз" на писателя става с предразполагането да се прояви всичко лично, Всичко особено у него. Но анкетната книга съдържа в доста случаи изключително ценен материал „извън" лич ността на писателя - става дума за погледа върху историята на народа ни, неговите общест вено-политически борби, за създаваните в анкетата представи за културни и други среди и сре дища, за описания на бит, обичаи, нрави, за споменати характеризирани личности и т. н. Раз бира се, целият този материал е поднесен като спомен-разсъждение в беседите от самия писател. Анкетите ни свързват с действителността чрез личността на писателя - непременно чрез неговата памет, чрез неговото разбиране за важността на нещата. Отразява се и добросъвест ността на писателя, и неговата добронамереност. На някои от анкетираните не е чужд стремежьт да подкрепят думите си с факти, да посочат допълнителни свидетелства - в полза на докумен талната стойност на книгата. Зачестяват случаите, когато самите писатели се интересуват от научното предназначение на анкетата и във връзка с това се грижат тя да добие по-солиден вид на документ (нищо лошо, ако това не потиска спонтанността, изповедното начало). Всъщност анкетиращият, който има пред вид неизбежната субективност на толкова цен ния „документален" материал в анкетата, е отговорното лице за повишаване на действителна та и документална стойност. Всичко в тази насока зависи от неговата литературоведска и об ща подготовка, от умението му за човешко общуване. Преди всичко той е, който трябва да усе ща" събеседника си и деликатно да се пригоди към него, като не изпуска нишката на разговорите. Той е, който трябва да е наясно какви качества на мисленето, паметта и характера проя вява писателят в излагането на „страничния" материал, колко близо се движи до фактите, за какво има памет" и за какво - не. (В практиката ни са се установили определенията субек тивен" и обективен писател, което пак не може механично да определи анкетата като субективна или документална книга.) И анкетиращият намира начини - различни в конкретните случаи - да помири субективното с документалното начало. Готовите книги доказват резул татността на различните начини за подсилване на документалността.