Резюме
В нашата литературна наука винаги се е чувствувала необходимостта от едно цялостно и задълбочено разглеждане на основните въпроси в литературната теория, което да включва изясняването на понятията и развитието на процесите в тяхната историческа изменчивост. Наистина по отделни пробле ми и спорни пунктове в последните години се появиха доста мнения предимно с полемичен акцент. Но техният фрагментарен характер, създавайки смислови и стилови разногласия, е далече от възможността да даде профила на систематизираната теория. Безспорно в областта на литературознанието за научни открития рядко се говори, но едновременно с това не може да се отрече необходимостта от разясняване на основните литературовед ски понятия във философско-исторически ас- пект, от доуточняване на съдържанието и същността им, и най-вече от уплътняването им с фактически материал от българската ли- тература. Поради това немалък интерес заслужава новата книга на Иван Попиванов „Въпроси на литературната теория". Бих желала да отбележа, че авторът е от малкото български Литературоведи, които предпочитат изясняването на понятията пред личните спорове и драстични обвинения. Книгата е написана на популярен и достъпен език, което също е предимство. Понякога дори и речниците за чужди думи в българския език са безсилни пред някои употребявани от литературните теоретици термини. 132 През 1972 г. излезе книгата „Проблеми на литературния жанр" от същия автор. Там обстойно се проучва жанрът като основна всеобхващаща категория, изясняваща в един ство признаците на диференциация и класи фикация. В конкретно-исторически подход се разглежда същността на литературните жанрове и жанрови форми, обусловеността на жанровата структура от външни и от специ фично художествени фактори. Или по-точно съвременното състояние на литературните родове и видове се проследява във връзката и зависимостта на художествената форма от цялостното обществено-културно развитие, от творческия метод и литературното направление. След опита за обща класифика ция авторът спира вниманието си поотделно на въпросите: същност на лирическата творба, епическо интерпретиране, драматичност и сценична структура, синтезирани форми. Преди да разгледам някои от по-инте ресните проблеми, разработени във „Въпроси на литературната теория", смятам за необ ходимо да подчертая една от най-положителните страни на изследването, а именно, че теоретическите обобщения са илюстрирани с конкретен материал предимно от произве денията на наши писатели и поети. Новата книга на Иван Попиванов започва с изясняване на понятията литературна творба“ и „литературен анализ". Тя носи пробле мите на сложната взаимовръзка между съ Държание и форма в литературното произве дение, утвърждавайки тяхното единство и противопоставяйки се на механичното им раз граничаване. След като подчертава, че към сюжета спада вътрешното, същностното в произведението, а формата е външният облик, очертанията, авторът обобщава: „Чрез изразите и думите се предава определен смисъл, характеризира се нещо и същевременно те имат конструкция, звуково оформление, специфич ни съчетания на отделни елементи, продължи телност, начало и завършек, интонация." В по-нататъшното развитие на мисълта си Попиванов взема определено становище към Някои противоречиви схващания за разглеж дания въпрос. Спира се по-подробно на ня кои от позициите на Юрий Лотман, изразени в изследването му „Структура художествен ного текста", които според Попиванов вли зат в дисонанс с общоприетите постановки. Бих отбелязала, че доста наши автори се отнасят с недоверие към структурния анализ, страхувайки се може би от фонетичното съзву чие с идейно-философското течение структу рализъм. Структурният анализ разглежда ед но произведение като цялост и даденост, а всеки текст безспорно притежава някаква структура, която определя до голяма степен неговия профил. В повечето случаи само неадекватността в употребата на понятието ,,структура" е изходно начало за доста спо рове. Специално у Лотман структурата е системно единство, при което съотношението на съставните елементи е от такъв порядък, че изменението на един от тях предизвиква изменение и на другите. Не трябва да се пре небрегва и обстоятелството, че структур- ният анализ отбелязва големи постижения в изследването на информационната наситеност на творбата, което не е предизвикателство към разглежданото единство, а по-скоро своеобразно тълкуване.