днес

В Германската демократична република българската литература отдавна е позната. Преведените след Втората световна война книги от български език са значително количество и вече дават възможност за едно изследване на немско-българските културни отношения на един качествено нов етап. Българска литература се издава в различни издателства, подбират се творби от всички периоди от нейното развитие, застъпени са разнообразни жанрове - романи, разкази, драми, поезия. Тази кратка рецензия естествено няма задача да направи цялостен преглед на преведената в ГДР българска литература. Бих искала само да отбележа, че интересът към българското художествено творчество в последно време бързо расте, че преводите стават все по-сполучливи и обхващат по-широк кръг творби и автори. Като илюстрация ще спомена само няколко заглавия от последните четири години. Излязоха от печат няколко сборника с разкази, които представят съвременни автори - тук наред с отдавна утвърдени писатели срещаме имената и на редица млади разказвачи, като Димо Димовски, Росен Босев, Вл. Зарев, Ст. Стратиев, Н. Стоянов и др. Отпечатана бе и една Антология с български драми с послесловие от В. Кьопе, която включва творби от П. Яворов, Р. Стоянов, Д. Димов, В. Петров, Н. Хайтов, Г. Мишев и Нед. Йорданов. В тези сборници участвуват както известни преводачи, така и представители от младото поколение българи сти в ГДР. Буди чувство на уважение и признание внушителната по количество и изискана в качествено отношение преводаческа дейност на отделни опитни преводачи, отдавна свързали името си с българската литература, като Егон Хартман, Хартмут Хербот, Норберт Рандов и др. Рандов поднесе на немския читател Алековия „Бай Ганьо", проза и стиховете на Хр. Смирненски, стихове от Ат. Далчев. 5 Под печат са и скоро се очакват да излязат подбрани разкази от Ив. Вазов и един том български пословици.

Както показва заглавието на сборника, включените в него статии и портрети са посве тени както на писатели, чисто творчество е вече част от литературната ни история, така и на автори и проблеми, които според авторката оформят развойната ситуация на съвре менната българска проза. Тематичната автономност на всяка от частите не нарушава целостта на книгата, защото като критик с изя вен афинитет към съвременната литература Елка Константинова се спира на онези страни от творчеството на Георги Райчев и Свето142 слав Минков, на онези от литературно-исто рическите и критическите идеи на Боян Пенев, които са с непохабена актуалност днес и кои то непротиворечиво се съчетават с наблюде нията и върху съвременни автори и проблеми. Това придава на сборника характеристиката на критическа книга, чието значение трябва да се отчита с влиянието, което вложените в него идеи могат да окажат върху развитието на прозата, а не с приноса му при осмисля нето на историята на българската литература. И трябва да се отбележи, че това значение ще ше да бъде по-голямо, ако „Силуети от вчера и днес" беше отпечатана година-две порано, което ебило възможно, както личи от статиите с наблюдения върху художествената проза от последните години. Тази книга на Елка Константинова трябваше да излезе и преди респектиращото и изследване „Фантастика и съвременност“, защото в него получават убедителното си разработване наблю дения и концепции, които в един по-начален вид срещаме в статията „Въображаемото и реалното в съвременната проза". Случаят е показателен за необходимостта от по-голямо издателско внимание към литературнокритическите текстове, чиято стойност е пряко за висима от времето на тяхното отпечатване, една зависимст, която се подсилва и от динамиката на процесите, които се наблюдават в Съвременното литературнотеоретическо и кри тическо мислене, от стремителното развитие на изследователската и критическата методология, от непрекъснато растящите възможности за обективна критическа оценка и интерпре тация. Издаването на две критически книги в продължение само на няколко месеца показва, че дългогодишното присъствие на Елка Константинова в литературата се осмисля от продуктивността, под която лежат натрупаният опит и теоретическата осведоменост. Това означава, че заниманията и с теорията на фантастичната литература, познаването на историята на българската литература между двете световни войни и ориентираността и в пробле мите на съвременната проза плодоносно се съчетават, оформяйки едно критическо съзна ние, годно да осмисли в перспективата на бъ дещото им развитие най-интересните явления на белетристиката от днес". Именно като успешно съчетание на лите ратурния историк, теоретика и критика тряб ва да се разглеждат статиите и портретите от сборника „Силуети от вчера и днес". Първият раздел епосветен на най-характерните насоки итенденции в развитието на прозата през последните четиридесет години, като подредбата на заглавията е извършена така, че съдър жанието им да обхваща проблеми, чиято зна чимост се движи от по-общото към по-конкретното, от явленията в идейността към явленията в тематиката, от принципите, които определят литературната диалектика, към конкретното им въплъщаване.