Българската литература днес в ГДР

В Германската демократична република българската литература отдавна е позната. Преведените след Втората световна война книги от български език са значително количество и вече дават възможност за едно изследване на немско-българските културни отношения на един качествено нов етап. Българска литература се издава в различни издателства, подбират се творби от всички периоди от нейното развитие, застъпени са разнообразни жанрове - романи, разкази, драми, поезия. Тази кратка рецензия естествено няма задача да направи цялостен преглед на преведената в ГДР българска литература. Бих искала само да отбележа, че интересът към българското художествено творчество в последно време бързо расте, че преводите стават все по-сполучливи и обхващат по-широк кръг творби и автори. Като илюстрация ще спомена само няколко заглавия от последните четири години. Излязоха от печат няколко сборника с разкази, които представят съвременни автори - тук наред с отдавна утвърдени писатели срещаме имената и на редица млади разказвачи, като Димо Димовски, Росен Босев, Вл. Зарев, Ст. Стратиев, Н. Стоянов и др. Отпечатана бе и една Антология с български драми с послесловие от В. Кьопе, която включва творби от П. Яворов, Р. Стоянов, Д. Димов, В. Петров, Н. Хайтов, Г. Мишев и Нед. Йорданов. В тези сборници участвуват както известни преводачи, така и представители от младото поколение българи сти в ГДР. Буди чувство на уважение и признание внушителната по количество и изискана в качествено отношение преводаческа дейност на отделни опитни преводачи, отдавна свързали името си с българската литература, като Егон Хартман, Хартмут Хербот, Норберт Рандов и др. Рандов поднесе на немския читател Алековия „Бай Ганьо", проза и стиховете на Хр. Смирненски, стихове от Ат. Далчев. 5 Под печат са и скоро се очакват да излязат подбрани разкази от Ив. Вазов и един том български пословици.