Евтим Евтимов

Евтим Евтимов озаглавява своята първа стихосбирка „Будни клепачи" (1959). Неговите следващи книги носят не по-малко характерни, звучни и задушевни, бих казал, заглавия. От една страна, „Люлка под върховете“, „Пирински балади“, „Поема за България“, „Пиринският орел“, от друга - „Обич за обич", „Книга за една обич“, „Нощи - интимна лирика“, „Горчиво вино - любовна лирика" и може би, от трета страна, „Цвят от кестен“ и „Орлови кръгове". Роден е в Петрич на 28. Х. 1933 г. Отбелязвам го, защото в дадения случай това много ни интересува. Роден е сред Пирина, в край героичен, край трагичен, край чист и светъл на нашата родина; в едно малко градче, където личат руините на славна Самуилова крепост; в бедно работническо-селско прогресивно семейство, в род на комити и на легендарни предания; един род, в който като малка капка се отразява най-близката история на нашата родина, динамичното застигане и сложно преплитане на националноосвободителните и социалните борби... В който и род на Петрич да се беше родил обаче, той пак щеше от малък да слуша вечер край огнището бабините приказки за хайдути и комити, а денем да тръпне, когато чуе далечни престрелки между озверени фашисти и героични партизани, които при акция екзалтират населението със своя призив-клетва „Смърт на фашизма - свобода на народа!" А само преди едно поколение по склоновете на Пирина са крачили славни мъже може би и от неговия род на бой османския поробител, с ботевски песни на уста и с ботевската клетва в сърцето: C Свобода или смърт! B Когато Евтим Евтимов се оформя като личност и определя своите позиции живота и в литературата, за да ги следва по-късно, притуряйки все нови и нови багри към своя натюрел, без обаче да промени основния цвят на творческата си индивидуалност, все още са живи ония, които са бродили по Пирина рамо до рамо с Гоце Делчев и Яне Сандански. Техните синове току-що са слезли от планините с Шумете дебри и балкани" на уста и малкото момче омаяно ги слушало и страдало, че не се е родило по-рано. И още нещо. В неговата младост Вапцаров се налага като крупен национален поет, като нов връх в изявата на българина, а Димитър Талев пред очите му в преносния и в най-буквалния смисъл на думата - създава своите романи. Младият поет имал щастието да съпровожда гениалния ваятел на образите на Султана и Ния, на Стоян и Лазар Глаушеви, да взема уроци по патриотизъм и по жертвоготовност в името на България от класика. Христо Ботев и Иван Вазов, Никола Вапцаров и Димитър Талев, Яворов и дебелянов - ето кои са според мен неговите учители в литературата, ето оная традиция, върху която израснаха неговите пирински балади.