Профили

Библиографски раздел

Евтим Евтимов

Free access
Статия пдф
2575
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Евтим Евтимов озаглавява своята първа стихосбирка „Будни клепачи" (1959). Неговите следващи книги носят не по-малко характерни, звучни и задушевни, бих казал, заглавия. От една страна, „Люлка под върховете“, „Пирински балади“, „Поема за България“, „Пиринският орел“, от друга - „Обич за обич", „Книга за една обич“, „Нощи - интимна лирика“, „Горчиво вино - любовна лирика" и може би, от трета страна, „Цвят от кестен“ и „Орлови кръгове". Роден е в Петрич на 28. Х. 1933 г. Отбелязвам го, защото в дадения случай това много ни интересува. Роден е сред Пирина, в край героичен, край трагичен, край чист и светъл на нашата родина; в едно малко градче, където личат руините на славна Самуилова крепост; в бедно работническо-селско прогресивно семейство, в род на комити и на легендарни предания; един род, в който като малка капка се отразява най-близката история на нашата родина, динамичното застигане и сложно преплитане на националноосвободителните и социалните борби... В който и род на Петрич да се беше родил обаче, той пак щеше от малък да слуша вечер край огнището бабините приказки за хайдути и комити, а денем да тръпне, когато чуе далечни престрелки между озверени фашисти и героични партизани, които при акция екзалтират населението със своя призив-клетва „Смърт на фашизма - свобода на народа!" А само преди едно поколение по склоновете на Пирина са крачили славни мъже може би и от неговия род на бой османския поробител, с ботевски песни на уста и с ботевската клетва в сърцето: C Свобода или смърт! B Когато Евтим Евтимов се оформя като личност и определя своите позиции живота и в литературата, за да ги следва по-късно, притуряйки все нови и нови багри към своя натюрел, без обаче да промени основния цвят на творческата си индивидуалност, все още са живи ония, които са бродили по Пирина рамо до рамо с Гоце Делчев и Яне Сандански. Техните синове току-що са слезли от планините с Шумете дебри и балкани" на уста и малкото момче омаяно ги слушало и страдало, че не се е родило по-рано. И още нещо. В неговата младост Вапцаров се налага като крупен национален поет, като нов връх в изявата на българина, а Димитър Талев пред очите му в преносния и в най-буквалния смисъл на думата - създава своите романи. Младият поет имал щастието да съпровожда гениалния ваятел на образите на Султана и Ния, на Стоян и Лазар Глаушеви, да взема уроци по патриотизъм и по жертвоготовност в името на България от класика. Христо Ботев и Иван Вазов, Никола Вапцаров и Димитър Талев, Яворов и дебелянов - ето кои са според мен неговите учители в литературата, ето оная традиция, върху която израснаха неговите пирински балади.
    Ключови думи

Профили

Библиографски раздел

Евтим Евтимов

Free access
Статия пдф
3096
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Корените на поезията на българския народ идват от дълбочината на вековете. Те са расли, преплетени с поетическото творчество на другите народи, на цялото човечество. В много отношения природата на тези корени е единна у руския и у българския народ. Така е било в миналото, така е и днес. Но всички те са във веригата на времето. Всяка епоха е стъпало към бъдещето. Литературата се развива по пътищата на съсредоточеното осмисляне на явленията от действителността, съпоставени с дълбочинните явления на културата и науката. И в това с необикновена острота се открива творческото начало на най-добрите традиции за художествено осмисляне на типичното в живота, устремеността към бъдещето. Не без причина съществува изразът, че човек е длъжен да посади и отгледа поне едно дърво в своя живот, за да затвърди и укрепи онези корени, чрез които е свързан с родната земя. В това е вярата на човека в утрешния ден, която го заставя да мисли не само за насъщ ния хляб, но и за бъдещето. Посаждайки дърво, човекът като че ли казза: може би няма да ми се удаде да събирам реколта от него, но ще дойдат да ме сменят други и те ще вкусят сладките плодове. Природата на поетичния талант е винаги необикновена, пълна със своеобразие. Привлича свежестта при възприемането на живота, свежестта в предаването душевното състояние на човека, която усещаш благодарение на худож ника на словото. Истинската литература е неделима от възникването на новото в природата и обществото. Поезията, ако това евисшият израз на словото, винаги съдържа в себе си известна тайнственост - свое собствено, единствено видение, нещо ново и неповторимо. Със стиховете на съвременния български поет Евтим Евтимов, чието творчество е озарено от ярък поетичен талант, ми се случи да се запозная за пръв път в планинското градче Банско, скътано в самото подножие на Пирин. На родната земя на великия поет Никола Вапцаров, родил се с вик по сянката на Пирин и загинал от ръцете на фашистките палачи с революционна песен на уста. Нався къде се извисяват причудливо гигантски скали. Лъкатушат пътища, които хората прокарват сред вечните планини. Евтим Евтимов произхожда от този планински край, където снежните върхове на Пирин се съединяват със скалистата верига на най-високата българска планина - Рила. Според думите на древния поет това е кът от Алпите, хвърлен в сърцевината на Балканския полуостров. Тези изумителни места са възпети някога от Овидий в неговите „Метаморфози". За тях е писано много.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Евтим Евтимов - своеобразието на един интимен свят

Free access
Статия пдф
3398
  • Summary/Abstract
    Резюме

    За големите събития днес много от човешките дейности са призвани да оставят документ, да свидетелствуват с оценките и обобщенията си за тяхната същ ност. По-друга съдба има ставащото в интимния свят на съвременника - твърде малко са следите, въз основа на които можем да съдим за неговия характер, за опорните точки и съмненията, за нравствено-етичния му потенциал. В тази насока запазва своите периметри все още литературата, интимната лирика... Там припламват и угасват желанията, там зреят съмненията, там пускат корените си упованията, там се оглежда цялото това вътрешно движение и размествания, там пулсират биотоковете на доброто и злото, на човечността и безсърдечието, които резонират във външни жестове и позиция. Но тяхното начало гънките на вътрешнопсихологическото съдържание на човека - а интимната лирика като отглас на всичкото това, малко или много, художествено овладява B неговата същност. В деловия и напрегнат ритъм на съвременността като че ли голямо място e за интимната лирика няма. Но в такава житейска ситуация усещането за необходимостта от нея е не по-малко, не по-малко е и показателна тя за „наличното“ и липсващото" в духовността на днешния българин. Ето защо българската поезия на интимна тематика днес ни предлага една доста разноречива картина, в която се естетизират полюсни чувства, вълнения и тип свето усещане, наситено както с тръпките на изнервеност и зреещо съмнение в интимното чувство, като път към хармония и естествени преживявания, така и с искрена носталгия по тяхната необходимост. Интимната ни лирика сега се създава от твърде различни „гласове" - сред тях са трепетите на улегнало поетическо обглеждане на погаснали пориви и жажда за задържане на техния смисъл, сред тях е дрезгавият тембър на младите, които, недоволни от себе си и от несъвършенствата на света, с подчертана самовзискателност и критичност поставят на съд своята неулегна лост, променчивост и невъзможност да ги видят като трайна връзка и себеизживяване. „Вина“ за това имат както старите - Дора Габе, Крум Пенев, Елисавета Багряна, така и Божидар Божилов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Андрей Германов, а и по-младите: Калина Ковачева, Борис Христов, Миряна Башева, Екатерина Йосифова... Поетическият отговор на младите е свързан обикновено с освобождаването на интимното чувство от илюзиите и романтич ната приповдигнатост, свързан е с неговото оголване и безпощадно разнищване, при старите, напротив - с трогателна настойчивост се преоткриват корените, опората и сила на интимното чувство. духовно-стимулиращата Но тук искам да се спра на интимната лирика на Евтим Евтимов и нейното място за овладяване вътрешния свят на съвременника. Основанията ми са глав 105 но две. Първото е, че Ев. Евтимов в момента като че ли най-цялостно и със за видно постоянство разработва интимни теми и мотиви в творчеството си, за да се наложи изводът, че няма съперници в тази насока. При другите наши поети това е тематика, която е епизодично застъпвана, с отделни творби и т. н. А Ев. Ев тимов, ако в началото на творческия си път по собственото му признание следва принципа - във всяка своя книга имах по един цикъл с интимна лирика", - през последните години няколко от стихосбирките му идват с уточняването лю бовна лирика" и са издържани в духа, тематиката и насочеността на така очер тания им профил: „Нощи" (1972), „Обич за обич“ (1966), „Цвят от кестен" (1972), „Горчиво вино" (1 изд. 1975, II изд. 1978), „Нощи“ (1980) и др.