своеобразието

Съвременното научно изследване на природата на естетическия феномен не може да остави без внимание написаното по този въпрос от автор като Георг Лукач. Не само заради широката международна известност на този унгарски мислител и обществен деец, но и заради това, че той е публикувал такива фундаментални трудове, посветени специално на проблема за спецификата на естетичното, като „Особеното като естетическа категория" (1) и „Своеобразието на есте тичното“ (2/1-2), които са предмет на оживени дискусии. Разбира се, тук ние си поставяме задачата да се спрем само накратко върху най-основните положе ния, разработени в обширните текстове на Лукач. Според обясненията C на самия унгарски философ и естетик той е заживял идеята да напише системна естетика още преди Първата световна война, но, както по-късно си е дал сметка, не е могъл да осъществи първоначално набеляза ния план поради трудностите, които са му създали идеалистическите изходни позиции. „Едва в началото на 50-те години аз можах да помисля за осъществява нето на мечтата си от младите години с помощта на съвсем друг мироглед и метод..." - пише той в увода на „Своеобразието на естетичното“ (2,1, 31), имайки пред вид марксисткия мироглед и диалектикоматериалистическия метод. Пак там се казва, че „Своеобразието на естетичното“ е само първа част на една планирана голяма естетика в три части. В тази първа част (два полутома) авторът се занимава с проблема за „философското обосноваване на способа за естетиче ското целеполагане, за извеждането на специфичните категории на естетиката и тяхното диференциране от категориите на другите области" (2,1, 13). Тук Лукач си поставя задачата да изясни „какво е мястото на естетическото поведение в цялостната човешка дейност измежду онези способи, чрез които човекът оказва въздействие върху външния свят, а също какво е отношението на възникващото от това въздействие естетическо образуване, на неговото категориално изграж дане (структурна форма и т. н.) към онези други способи, чрез които човекът реагира на обективната действителност“ (2,1, 13). Във втората част, наречена условно „Творчество и естетическо поведение“, Лукач е възнамерявал да осъществи конкретизация на специфичната структура на естетическото творчество" (2,1, 15), а в третата - да разгледа „изкуството като обществено-историческо явление". За съжаление смъртта е осуетила цялостното изпълнение на този замисъл.

За големите събития днес много от човешките дейности са призвани да оставят документ, да свидетелствуват с оценките и обобщенията си за тяхната същ ност. По-друга съдба има ставащото в интимния свят на съвременника - твърде малко са следите, въз основа на които можем да съдим за неговия характер, за опорните точки и съмненията, за нравствено-етичния му потенциал. В тази насока запазва своите периметри все още литературата, интимната лирика... Там припламват и угасват желанията, там зреят съмненията, там пускат корените си упованията, там се оглежда цялото това вътрешно движение и размествания, там пулсират биотоковете на доброто и злото, на човечността и безсърдечието, които резонират във външни жестове и позиция. Но тяхното начало гънките на вътрешнопсихологическото съдържание на човека - а интимната лирика като отглас на всичкото това, малко или много, художествено овладява B неговата същност. В деловия и напрегнат ритъм на съвременността като че ли голямо място e за интимната лирика няма. Но в такава житейска ситуация усещането за необходимостта от нея е не по-малко, не по-малко е и показателна тя за „наличното“ и липсващото" в духовността на днешния българин. Ето защо българската поезия на интимна тематика днес ни предлага една доста разноречива картина, в която се естетизират полюсни чувства, вълнения и тип свето усещане, наситено както с тръпките на изнервеност и зреещо съмнение в интимното чувство, като път към хармония и естествени преживявания, така и с искрена носталгия по тяхната необходимост. Интимната ни лирика сега се създава от твърде различни „гласове" - сред тях са трепетите на улегнало поетическо обглеждане на погаснали пориви и жажда за задържане на техния смисъл, сред тях е дрезгавият тембър на младите, които, недоволни от себе си и от несъвършенствата на света, с подчертана самовзискателност и критичност поставят на съд своята неулегна лост, променчивост и невъзможност да ги видят като трайна връзка и себеизживяване. „Вина“ за това имат както старите - Дора Габе, Крум Пенев, Елисавета Багряна, така и Божидар Божилов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Андрей Германов, а и по-младите: Калина Ковачева, Борис Христов, Миряна Башева, Екатерина Йосифова... Поетическият отговор на младите е свързан обикновено с освобождаването на интимното чувство от илюзиите и романтич ната приповдигнатост, свързан е с неговото оголване и безпощадно разнищване, при старите, напротив - с трогателна настойчивост се преоткриват корените, опората и сила на интимното чувство. духовно-стимулиращата Но тук искам да се спра на интимната лирика на Евтим Евтимов и нейното място за овладяване вътрешния свят на съвременника. Основанията ми са глав 105 но две. Първото е, че Ев. Евтимов в момента като че ли най-цялостно и със за видно постоянство разработва интимни теми и мотиви в творчеството си, за да се наложи изводът, че няма съперници в тази насока. При другите наши поети това е тематика, която е епизодично застъпвана, с отделни творби и т. н. А Ев. Ев тимов, ако в началото на творческия си път по собственото му признание следва принципа - във всяка своя книга имах по един цикъл с интимна лирика", - през последните години няколко от стихосбирките му идват с уточняването лю бовна лирика" и са издържани в духа, тематиката и насочеността на така очер тания им профил: „Нощи" (1972), „Обич за обич“ (1966), „Цвят от кестен" (1972), „Горчиво вино" (1 изд. 1975, II изд. 1978), „Нощи“ (1980) и др.