естетичното

Съвременното научно изследване на природата на естетическия феномен не може да остави без внимание написаното по този въпрос от автор като Георг Лукач. Не само заради широката международна известност на този унгарски мислител и обществен деец, но и заради това, че той е публикувал такива фундаментални трудове, посветени специално на проблема за спецификата на естетичното, като „Особеното като естетическа категория" (1) и „Своеобразието на есте тичното“ (2/1-2), които са предмет на оживени дискусии. Разбира се, тук ние си поставяме задачата да се спрем само накратко върху най-основните положе ния, разработени в обширните текстове на Лукач. Според обясненията C на самия унгарски философ и естетик той е заживял идеята да напише системна естетика още преди Първата световна война, но, както по-късно си е дал сметка, не е могъл да осъществи първоначално набеляза ния план поради трудностите, които са му създали идеалистическите изходни позиции. „Едва в началото на 50-те години аз можах да помисля за осъществява нето на мечтата си от младите години с помощта на съвсем друг мироглед и метод..." - пише той в увода на „Своеобразието на естетичното“ (2,1, 31), имайки пред вид марксисткия мироглед и диалектикоматериалистическия метод. Пак там се казва, че „Своеобразието на естетичното“ е само първа част на една планирана голяма естетика в три части. В тази първа част (два полутома) авторът се занимава с проблема за „философското обосноваване на способа за естетиче ското целеполагане, за извеждането на специфичните категории на естетиката и тяхното диференциране от категориите на другите области" (2,1, 13). Тук Лукач си поставя задачата да изясни „какво е мястото на естетическото поведение в цялостната човешка дейност измежду онези способи, чрез които човекът оказва въздействие върху външния свят, а също какво е отношението на възникващото от това въздействие естетическо образуване, на неговото категориално изграж дане (структурна форма и т. н.) към онези други способи, чрез които човекът реагира на обективната действителност“ (2,1, 13). Във втората част, наречена условно „Творчество и естетическо поведение“, Лукач е възнамерявал да осъществи конкретизация на специфичната структура на естетическото творчество" (2,1, 15), а в третата - да разгледа „изкуството като обществено-историческо явление". За съжаление смъртта е осуетила цялостното изпълнение на този замисъл.