Библиографски раздел

Един труд върху старобългарската литература

Free access
Статия пдф
221
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Неотдавна излезе от печат труда на В. Сл. Киселков „Проуки и очерти по старобългарска литература“ (Издание на БАН. Институт за българска литература, 1956). По въпросите на старата ни книжнина, общо взето, малко се пише, затова тази книга буди интерес и привлича вниманието на читателя. Васил Сл. Киселков е един от малцината наши всеотдайни и упорити труженици, който отдадоха всичките си сили в изследване само на една област - старобългарската литература. С голяма любов и постоянство той работи години наред върху старата книжнина и даде на науката Многобройни сполучливи преводи на найранните български литературни творби, написа и редица научни и популярни статии. Най-важните от тях Киселков издава в последното си обемисто произведение „Проуки и очерти. ... Така книгата му се явява като резултат от многолетен труд. Авторът обаче не е събрал механично старите си статии в един сборник. Той е извършил над тях допълнителна научна работа, като ги е прегледал и обработил от ново гледище, с оглед на нови мисли и факти, а също така е написал и нови очерци. Затова трудът му в много отношения може да се разглежда като ново произве дение.

    Проблемна област

По повод на някои мнения за старобългарската литература

Free access
Статия пдф
1554
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Винаги ни е възхищавала забележителната обобщителна мисъл на Д. С. Лихачов и неговата широка ерудиция, които му позволяват да погледне по нов, извънредно оригинален начин на редица проблеми в старата руска ли тература - до голяма степен проблеми и на българската литература - и да изрази убедително нови становища, насочващи научното дирене към не изследвани области. Неговата статия „Старославянските литератури като система" (Литературна мисъл, кн. 1, 1969) обаче особено много ни вълнува, защото, както е известно, в нея се засягат специално проблеми на старобъл гарската литература и редица принципни въпроси, които се отнасят изобщо до характера и развитието на старославянските литератури. Голяма част от изказаните от Д. С. Лихачов мисли са резултат от проникновени наблюдения и не могат да не се вземат предвид от славянските учени при научно изследователската им работа над родната литература. Други ста новища смущават със своята категоричност на обобщението или подтикват към размисъл, тъй като подлагат на преоценка традиционни понятия и схва щания. Статията на Д. С. Лихачов подканва към задълбочено и всестранно разглеждане на старобългарската литература върху равнището на съвремен ната наука.

Библиографски раздел

Природата в старобългарската литература

Free access
Статия пдф
1659
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въпросът за изображението на природата в старобългарската литература, макар и засяган частично, не е развиван цялостно. Това имаше своите причини. Изображението на природата е характерно за художествената литература. свързано е с естетическото виждане и възприемане на света. В такъв слу чай, ако българската литература през средновековието се разглежда предимно като исторически извор, каквато тенденция имаше години наред, естествено е, че въпросът няма да застане пред погледа на изследвачите. От друга страна, в самата средновековна литература не се отделя голямо внимание на заобикалящата човека обективна среда, което зависи от господствуващите на вре мето литературни принципи на изображение, свързани от своя страна с мирогледа на средновековния писател. Все пак обаче природата има място в старата литература, следователно и изследването на въпроса би трябвало да намери място в научната литература. При това може да се забележи, че през вековете отношението на твореца към природата се мени, което прави проблема още по-интересен.

Библиографски раздел

Реторическата проза през Средновековието

Free access
Статия пдф
2075
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Старобългарската литература е съставена от пет основни дяла - ораторска проза, белетристика, агиография, която стои между белетристиката и реториката, историческа литература и поезия. От тези дялове най-добре развита е реторическата проза. Създавана от талантливи и образовани български писатели, тя заслужава пълно и всестранно изследване както по съдържание, така и в жанрово и стилистическо отношение. II на Византия наследява високоразвитата теория за ораторското изкуство древната и елинистичната епоха. Тя приема от стария свят основните теоретически постановки, понятия и правила, разбиранията за реторическия стил. През в. от н. е. Хермоген написва няколко ръководства по реторика, между които най-известното е „За идеите“. В него намират място схващанията на Платон, Аристотел и други древногръцки мислители и реторици. През III—IV в. Афтоний пише друго съчинение - Прогимназми", обединяващо също основните теоре тически схващания на античните автори. Тези две книги стават основни учебници по реторика във византийските училища и според думите на К. Крумбахер тех ните предписания се предават и обясняват „в течение на цялото средновековие в една безкрайна верига от трактати и наръчници". През XIII в. Йосиф Ракендит ценен от съвременниците си като философ и учен, написва „Реторика“, в която съкратено излага основните положения на Хермоген, добавя нови глави за епи столярната литература, за ямбическата поезия и заключителна част - как трябва да се чете реториката. При всички обяснения той сочи образци за подражание, които ще улеснят практическото овладяване на реторическото литературно изкуство. Наред с античните автори, като Либаний, Исократ, Плутарх и др той препоръчва и видни християнски писатели - Йоан Богослов, Григорий Нисски, Михаил Псел. Очевидно реторическата проза от християнската епоха се счита като продължение на най-добрите традиции на литературната реторика от древността. В училищата на Византия тя се преподава като теоретическа наука за едно изпробвано живо изкуство, чиито основи трябва да се овладеят и да се прилагат във византийската литература. Това е необходим етап от литератур ното образование през средновековието, преминат от редица писатели, които са да се я правят учили как да подбират и композират материала, как да украсяват речта и убедителна и ефектна.

Библиографски раздел

Старобългарският книжовник и античната литература

Free access
Статия пдф
2179

Библиографски раздел

Българската литература днес в ГДР

Free access
Статия пдф
2586
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В Германската демократична република българската литература отдавна е позната. Преведените след Втората световна война книги от български език са значително количество и вече дават възможност за едно изследване на немско-българските културни отношения на един качествено нов етап. Българска литература се издава в различни издателства, подбират се творби от всички периоди от нейното развитие, застъпени са разнообразни жанрове - романи, разкази, драми, поезия. Тази кратка рецензия естествено няма задача да направи цялостен преглед на преведената в ГДР българска литература. Бих искала само да отбележа, че интересът към българското художествено творчество в последно време бързо расте, че преводите стават все по-сполучливи и обхващат по-широк кръг творби и автори. Като илюстрация ще спомена само няколко заглавия от последните четири години. Излязоха от печат няколко сборника с разкази, които представят съвременни автори - тук наред с отдавна утвърдени писатели срещаме имената и на редица млади разказвачи, като Димо Димовски, Росен Босев, Вл. Зарев, Ст. Стратиев, Н. Стоянов и др. Отпечатана бе и една Антология с български драми с послесловие от В. Кьопе, която включва творби от П. Яворов, Р. Стоянов, Д. Димов, В. Петров, Н. Хайтов, Г. Мишев и Нед. Йорданов. В тези сборници участвуват както известни преводачи, така и представители от младото поколение българи сти в ГДР. Буди чувство на уважение и признание внушителната по количество и изискана в качествено отношение преводаческа дейност на отделни опитни преводачи, отдавна свързали името си с българската литература, като Егон Хартман, Хартмут Хербот, Норберт Рандов и др. Рандов поднесе на немския читател Алековия „Бай Ганьо", проза и стиховете на Хр. Смирненски, стихове от Ат. Далчев. 5 Под печат са и скоро се очакват да излязат подбрани разкази от Ив. Вазов и един том български пословици.

70 години от рождението на Петър Динеков

Един щастлив юбилей

Free access
Статия пдф
2955
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Акад. Петър Динеков принадлежи към най-талантливите учени на нашето време. За неговата многостранна и богата научна, педагогическа и културнообществена дейност тепърва много ще се говори. В тази ограничена по обем статия нямам претенцията да изчерпя всичко, каквото трябва да се напише за него. Иска ми се да започна с това, което винаги ми еправило най-силно впечатление - неговата личност, той, такъв, какъвто е като цялост. Вродените положителни качества, здравите морални принципи на домашната среда, солидното образование и самообразование оформят една богата с духовни ценности лич ност. Буди дълбоко уважение неговата принципност, чувството му за справед ливост и човешко достойнство. Той не води дребнави спорове, ненавижда литературното клюкарство и личните ежби в научния живот, евтината ефектна фра зеология. Когато критикува, прави това от лични убеждения, аргументирано и логично, не напада своите събратя по перо, уважава човека и неговия труд. Когато се отбранява, той насочва вниманието си към съществените въпроси, след вайки фактите и здравата логика. На безпринципните, дребнави и некомпетентни критики той не обръща внимание, минава покрай тях външно равнодушно, като че ли не се отнасят за него. Винаги успява да съхрани престижа на личното си достойнство и уважението към науката и читателя. За някои неща обича да казва: „Това няма нищо общо с науката." Следователно не бива да му се обръ ща внимание, не бива да се хаби излишна енергия. Той не може да бъде подведен, не може да бъде купен". Негов буден съветник е съвестта му и убежденията му. По различни поводи е казвал: „Никой не може да ме застави да се застъпвам за някого, ако не съм убеден, че заслужава." Пише по разум и убеждение, изказва се по убеждение, постъпва по убеждение. Може би понякога се е заблуждавал, това едруг въпрос; има ли човек, освободен от този грях? Удивителна е неговата работоспособност, вътрешна организираност и жизненост. Понякога казва, че много си е губил времето и съжалява за пропиляното време. Ако погледнеш обаче отстрани, учудваш се на такова изказване. Всеки миг на П. Динеков е изпълнен с плодотворна, обществено полезна дейност, с интересни и смислени срещи. Познаваме го във вечно движение, постоянно зает с нещо важно - тича от симпозиум на конгрес, днес у нас, утре в чужбина, и ви наги живо заинтересован от научните въпроси, и винаги в първите редици на уча стниците. Той е заемал и заема не една отговорна длъжност, бил ечлен на ред комисии, където се чертаят програми, решават се важни научни и културни въ проси (повече от 20 години е ръководител на катедрата по българска литератутура при Софийския университет; зам.-ректор (1962—1964); дългогодишен председател на ВАК и др.; понастоящем ръководител на секция в Института по литература при БАН; директор на Института по фолклор; член на международния 18 комитет на славистите; директор на новооснования Кирило-Методиевски център). Но само това ли? Колко лекции е прочел у нас и в чужбина по време на своята дългогодишна предана преподавателска работа, колко сказки в София и в про винцията, колко аспиранти е подготвил (само по старобългарска литература те са 10), на колко списания ебил или в момента е отговорен редактор („Българ ски фолклор“, „Стара българска литература" и др.) или член на редакционна колегия („Изкуство“, „Септември“, „Литературна мисъл“, „Български език" и др.). И най-важното - колко книги и статии е написал! Научният и културният живот е съдба за акад. П. Динеков.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Приемственост между стара и нова българска литература

Free access
Статия пдф
3214
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Известно е, че качествените преобразования в литературното развитие настъпват изведнъж. Те се подготвят от поредица предварителни явления рамките на старото, зреят в благоприятна почва, за да покълнат и избуят. Новите идеи и форми се зараждат в лоното на традицията отначало като елементи, които подсказват непригодността на предходната литература да задоволи изменилите се духовни потребности. След това се появяват нов тип произведения, бележещи нови тенденции и насоки в идейното и литературното развитие, но не изместват изведнъж старите. Те живеят паралелно с тях като изключения, понякога дори биват незабелязани или недостатъчно оценени от съвременниците, но с течение на времето стават все по-популярни и дават подтици за други, още по-различни и нови по същност творби. Тези първи рожби на зараждащото се ново общество с ново самочувствие и нов поглед върху света, макар и вече твърде различни от своето обкръжение и от предходната литература, все още носят в себе си дъха на това обкръжение; видими и невидими нишки ги свързват c традициите от миналото. При епохи на смяна на идеологията и светоусещането, на преустройство на обществото се забелязва продължителен период на преход, когато литература та се видоизменя и обновява, за да отговори на нови жизнени потребности. Този период на преобразование на литературата като цяло трае обикновено столетия. Невъзможно е да се установи граница между едната литература и другата в рамките на едно десетилетие или чрез една дата. Преходът между античната литература и византийската, между византийската и новогръцката, между ста рата българска литература и новобългарската е бавен и неравномерен. Движение то на литературите към съвсем различна идеология, жанрови форми, метод, тематика познава своеобразни междинни, смесени явления, изпреварили и за къснели явления, а и у авторите, които се окачествяват като нови, все още съще ствува здрава връзка със старата книжовна традиция. Ако поставяме Паисий в началото на нашето духовно възраждане, това естествено не означава, че преди 1762 г. нашата литература е изцяло стара, а след тази дата става нова. Това също така не означава, че самата История на Паисий и най-ярките творби на ранното Възраждане са изцяло нови - някакви неочаквани творения на личности, дошли от един непознат свят.