Резюме
Идеологическата полем ка в кла сическата старобългарска литература е представена от три антиеретически текста, чието възникване и разпространение на славянска почва в много отношения е парадоксално. Превеждането на „Словата срещу арианите“ ( в 906 г. от Константин Преславски) и на философския диалог „За самовластието" (през X в. от неизвестен книжовник) се обяснява по-скоро с почетното място на Атанасий Александрийски и на Методий Олимпийски в официалната византийска литература, отколкото с всекидневна нужда от отвле чено философско четиво. Напротив, самобитното българско съчинение на През витер Козма, актуално и достъпно напи сано, е застъпено слабо от балканската преписваческа традиция, а тъкмо на руска почва бива многократно размножавано, цитирано и подражавано, особено през XV-XVI в. Ценността на Презвитеровия текст като исторически първоизвор за социалния и догматичния аспект на богомилството е предизвикала и неговия найнов превод - на датски - в книгата на проф. Г. Сване „Трактатът на Козма Презвитер срещу българските еретици (богомилите)"; съдържанието включва, още писмот о на Теофилакт до цар Петър литературноисторически увод и текстов коментар. За основа на превода е избран издаденият от Попруженко Волоколамски текст (1494) а за корективи - фрагменти от руска и сръбска редакция (XII-XIII в.). Номерацията на главите съответствува на Ваяновия превод, 2 указани са всички цитати и успоредни изрази от Библията, псалтира, приписваните на Златоуст проповеди „За фалшивите пророци“ и флорилегия „Измарагд“. В познатия ни вид цялата Беседа е оприличена от датския учен на трилогия върху темата „Брожения в българското общество през втората половина на Х в.". Към известната теза на компилативния характер на съчинението са добавени нови наблюдения над литературната структура. Сване допуска, че първите две части (глави 1-XXVI), които имат собствен 1 G. Svane. Kozma Presbyterens traktat mod de bulgarske kættere (Bogomilerne), Udg. af Selskabet til historiske kildeskrifters oversættelse. Munksgård, 1971. Проф. Сване представи вече на широката публика и Панонските легенди, и реториката на Констанити Преславски. 2 H.-Ch. Puech, A. Vaillant. Le Traité contre les Bogomiles de Cos mas le prétre. Imprimerie nationale. Paris, 1945. с. 53-128. 174 увод и епилог, са писани по времето, когато Козма е бил обикновен презвитер, а третият откъс (XXVII—XXXI) е издържан в авторитетен тон, който би подхождал на издигнатия в епископски сан автор. В спора с еретиците се проявява отчетливо техниката на проповедника да завършва дискусията или аргументацията си със закръглящ цялото цитат от апостола. Молитвата на л. 502a-5036 (с. 18. 12-23 от изд. на Попруженко) не е литургичен текст, а произведение на самия писател. Списъкът от анатеми в гл. XXVI е инспириран от писмото на Теофилакт, но анатемата на л. 5406 (с. 58.9-11 у Попруженко е собствена комбинация на Козма от № 2 и № 12 правила на събора в Гангра (365) плюс пункт 51 от т. нар. Апостолски постановления. Добавената част е без собст вен увод, главите са по-дълги и различно оформени, но има послесловие, което наред с реторичните формули съдържа неочакваната - по отношение на първите две части - мисъл, че еретиците са прави В някои от критичните си нападки: дали Козма е прозрял, че след 972 г. страната е изправена пред по-страшен враг от богомилите?