Полемичният

Цялостно проучване върху критическото наследство на Маринополски не правено. Единствен Ив. Богданов в „Спътници на първенците“ насочва вни манието на днешната литературна история към тоя забравен автор. Анализът на неговото наследство може да изясни достойнствата и слабостите в програ мата и методологията на критика, да открие изворите на познатите ни резки нападки и спорни твърдения в критическата му практика. Изводите за причините, свързани с гневните му атаки срещу П. Славейков и д-р Кръстев, ще ни отве дат в епохата, чиято емблема е сякаш търсенето на нови естетически ценности, на нови пътища за развитието на литературата, на нови хоризонти за културното ни възмогване. Демократичните позиции на учителя-народник, близостта му до естетическите възгледи на руските революционни демократи категорично го разграничават от някои специфични прояви на индивидуализма у нас. Той воюва срещу тях безкомпромисно още във времето на първите им проявления. „Критици“ (1910), „Прояснени небосклони" (1922-1924), десетки статии, отзиви и бележки представят Маринополски преди всичко като полемист, борец за изкуство, което да задоволява назрели социални нужди. За него верният път към догонване завоеванията на европейските литератури ще бъде намерен само ако литературата запази социалния си характер и улавя движе нието на обществените идеи. За Маринополски литературата трябва да моде лира националното ни самосъзнание.