позициите

1967 година е особена година в живота на съветското общество, на съветската литература. За нас петдесетгодишнината на Октомврийската социалистическа революция е и тържествен празник, и делови преглед на нашата работа, и определяне на нейните по-нататъшни перспективи. Пред изследовате лите на литературата са открити широки възможности за решаване на всички проблеми на художественото творчество в историческата проекция на полувековното развитие на новото изкуство, от изпитаните позиции на марксисткоЛенинската научна мисъл. Това напълно се отнася до списание „Вопросы литературы", което от месец април навлиза в единадесетата годишнина на своето съществувание. Всеки брой на нашето списание през 1967 г. ще се открива голям раздел „Пред 50-годишнината на Октомври“. Но и всички други мате риали по един или друг начин са свързани с петдесетгодишния опит на общественото и културно строителство, на борбата за социалистически реализъм.

Засиленият интерес на литературата към проблемите на съвременността има съдбовно значение за развитието на литературнотворческия процес, обогатяване на традициите и усъвършенствуване на метода на социалистическия реализъм. Дълбоки са причините, които обективно определят този развой. Още от зараждането си нашата литература е органична част от живота на обществото. Дълбоката и народностна основа определя класово-партийното съдържание като нейна костна система. В условията на класовото общество точно тази особеност извиси нашата литература до неотстъпен защитник на интересите на трудовите хора и я превърна в оръжие в борбата срещу капитализма и фашизма. Когато се изгражда зрялото социалистическо общество, да се опази костната система на националната литература от изкривяване означава, че писателят трябва пак да бъде в авангарда на обществения процес и неговото творчество активно да спомага за осъществяване на новите дръзновени цели на народа. и Овладяването на съвременността от литературата е продължителен и труден процес. Времето охлади горещия ентусиазъм и романтичната надежда, че ако писателят поживее някой и друг месец на голям строеж, в завод или в АПК опознае живота на хората, той е подготвен да напише значително произведение. Литературната действителност доказа отново, че от доброто познаване на новата социалистическа действителност до интересното и ярко художествено произведение лежи твърде дълъг и нелек път. По него не всеки може да премине успешно. Но пътуването към творческата цел започва с грижовното опознаване на сегашната социалистическа реалност в нейните многопосочни и качествено нови измерения, започва със зоркото вглеждане в чертите на човека като реален и найзначим резултат на нашата социалистическа революция. Художественото пресъздаване на съвременността не е рожба само на добро желание. Все по-ясно става, че без нравствена и творческа подготвеност на писателя не е възможно създаването на интересни произведения, които носят худож ническо откритие за нашия ден. Неотменима е личната отговорност на твореца. Нравствената готовност иска неизчерпаемо богат запас от познания за новата реалност, за икономическото, социалното и психологическото движение на народа към зрелия социализъм. В този процес се изявява и утвърждава писателят - гражданин и общественик, който умее зад конкретните факти и явления да съзре магистралната посока, да осмисли реалността от ясна класово-партийна позиция като съставна част на всеобщото движение на човечеството от капитализма към социализма, като усъвършенствуване и развитие на нашето общество. Точният анализ на реалността е първо условие за по-мащабни и проникновени обобщения, за изследване историческата съдба на народа като единен процес, B който най-точно се съзира висотата на социалистическата зрелост, новите черти в нравствено-психологическия облик на човека.

Поредицата „Семиотика - трудове по знакови системи", която се издава от университета в град Тарту, СССР, едва ли се нуждае от представяне, още повече, чеза двадесетгодишното си съществуване тя успя да натрупа не само осемнадесет тома, но и огромна популярност сред литературоведите независи мо от техните методологически позиции. Но, струва ми се, че все пак трябва да се кажат няколко думи за посоките, които следва развитието на тартуската школа, и оттук да се стигне до спецификата на последните два тома от поредицата - 17-и - „Структурата на диалога като принцип на работата на се миотическия механизъм" и 18-и - Семиотика на града и градската култура - Петербург", които са предмет на нашето внимание. До средата на 70-те години методът за структурно изследване на семиотичните явления успя да обхване почти всички аспекти и от разнообразното семейство на знаковите системи, вкл. и тези, които бяха наричани от тях вторични" - изкуствата, митологията, фолклора и пр., бяха изследвани детайлно с оглед разкриването на техните най-същностни семиотически основи и структурата на техния специфичен „език". Струва ми се, че в редица от най-добрите работи от този период беше хвърлен мост и към други сфери на художест вената проблематика, особено тези, които се отнасят до обществените и социално-пси хологическите предпоставки за появата на едно или друго художествено явление, независимо, че то е разгледано тъкмо в неговия семиотично-структурен аспект. Но може би този подход, когато се прилага творчески и се държи сметка за реалната сложност на нещата, може да даде неподозирани и неподозируеми за традиционното литературознание резултати. За пример бих посочил статията на Ю. М. Лотман „Темата за картите и игра та на карти в руската литература от началото на XIX век“, публикувана в седмия том от поредицата. Паралелно с това обаче не можеше да не дойде на дневен ред въпросът за онзи общ се миотичен код, който позволява функционирането на една система, включваща в себе си 138 множество езици. В качество го на обект за изследване беше приета културата като свое образен семиотичен механизъм (за разлика от другите типове определения на културата, които визират различни аспекти от нейната проява). А в момента, когато започва да се изследва културата, на преден план изпъква въпросът за взаимодействието на отделните семиотични кодове, на отделните, езици", т. е. въпросът за диалога като принцип на работа на семиотическия механизъм Така тартуската семиотическа школа, която започна своето развитие от позициите на Пражкия лингви стичен кръжок, постепенно претърпя разви тие и се приближи до онзи методологически модел за изучаване на литературата, който обикновено се свързва с името на М. М. Бахтин.