Духовното

Гениален писател и велик мислител, Лев Толстой, както никой друг от руските писатели на XIX в., оказва своето благотворно въздействие за духовното формиране на българската интелигенция в началото на настоящото столетие. Той непосредствено влияе върху творческото развитие на Ив. Вазов, П. Славейков, А. Страшимиров, П. Ю. Тодоров и много други представители на творческата ни мисъл. Не случайно в своето слово, произнесено през 1910 г. по случай смъртта на великия писател, П. Славейков казва: „Сянката на Толстоя се простира и над нас, над нашия културен и нравствен живот.. както на безчет други гениални представители на руската мисъл и дело. Същото мнение изказва и П. Ю. Тодоров, когато говори за значението на Л. Толстой за българската култура: „Нигде на света руското слово не е тъй авторитетно, руската книга не играе такава велика и благородна роля, както в нашия духовен живот. "3 И това се отнася не само за началото на века, когато са направени тези изказвания, но и за по-късно време - когато творчеството на Толстой изцяло влиза в духовния бит на българския народ и става съществена част от неговата духовна храна. Най-големите писатели, които идват след Пенчо Славейков и Петко Тодоров, като Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, а след тях Георги Караславов, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и др., по-малко или повече са се учили от Толстой и всеки от тях би могъл да го нарече свой учител.

Др. Мирчев, какво знаехте за символизма в началото на творческия Ви път? - Почти нищо. Може да се каже, не знаех какво точно означава символизмът. Тук, в провинцията, нещата малко закъсняваха, но все пак бях подочул това-онова, а и списанията редовно четях. Та веднаж попитах Николай Лилиев какво е това символ. „Може, казва, някои да смятат, че символите са думи с по-особено значение - символично, преносно значение. Но в този смисъл всяка дума трябва да наречеме символ, тъй като в съчетанието и с други думи тя непременно получава и допълнително значение. Но това още не е истински символ. Символът е нещо по-дълбоко, защото разкрива връзки и нови значения в по-голям обем и прави думата качествено нова по своя смисъл. Това може да се постигне само в поезията, в дълбоката символична поезия. Там думите живеят нов и неподозиран дотогава живот, получават много нови съответствия и полутонове или нюанси." Дори някъде си бях записал от него какво точно означава символ, какво е сравнение, какво е метафора и т. н. Това беше към 1921-1922 г. и после през 1931 г., когато Николай прекара една зима в Стара Загора. Всеки ден се срешахме и разговаряхме - той, аз, Иван Хаджихристов и Митко Караджов. Спомням си дори точно, че пристигна през октомври 1931 г. и остана до юни 1932 г. В Стара Загора имаше две лели, които много обичаше и често навестяваше. Освен това те бяха доста бедни и той ги под помагаше. - Кога за пръв път чухте за символизма? - За пръв път чух думата символизъм през 1914 г. За него се заговори след излизането на сп. „Звено" с редактор Димитър Подвързачов. Той е старозагорец и идваше често тук. Спом ням си, че веднъж доведе в Стара Загора Димчо Дебелянов - печатал съм спомен за това във в. „Септември", Стара Загора. Подвързачов го доведе нарочно хем да види Стара Загора, хем да ни срешне с него - мен и Борис Бакалов. Това беше през лятото на 1914 г. Тук имаше един Ъгъл (днес на пресечката на ул. „Асен Велчев“ и бул. „Георги Димитров"), където продаваха хляб. Сега май пак продават хляб. - Да, но не на самия ъгъл - сега там продават цветя, - а непосредствено до него. - Тъй... До хлебарницата пък беше магазинът на Митьо Трифонов - широк социа лист. Те, гостите, бяха все широки социалисти и първата им задача беше да видят Митьо Трифонов. Той беше и бръснар, и кафеджия, и съдържател на кръчмата... широк социалист, един от организаторите на партията. - Кое ги е свързвало тези хора с различни интереси и професии? - Политиката и приятелството ги е свързвало. Подвързачов идваше рядко в Стара Загора, по-често идваше Николай. Димчо е идвал два пъти. Първия път не съм го видял, но втория път - можах. Спомням си, Николай като ме срешна, ме хвана и каза: „Ела да те заведа при един голям поет!"