богатство

Прекрасното, възвишеното, трагичното и комичното имат нещо общо - общото е, че всички те са естетически явления. И обратно, естетическо, взето изобщо - не съществува, то проличава винаги с определена своя проява като трагично, комично, прекрасно и т. н. В процеса на художественото усвояване на действителността от човека съществува винаги единство на общото (естетическото) и на особеното (прекрасното или трагичното, комичното и т. н.). Това съответствува на обективното естетическо богатство на действителността и на субективното богатство на духовния свят на обществения човек с най-разнообразната му практика. И колкото на по-висока степен от общественото развитие се е издигало човечеството, толкова по-силно се е разгръщало обективното многообрази е на проявите на естетическото и субективната човешка способност да улавя преходите, преливанията, тънката връзка между различните прояви. Този процес е сложен и противоречив, той не е праволинеен, а съществува с отстъпления и зигзаги, но от историческа гледна точка е важно да се подчертае тенденцията към разгръщане богатството на естетическото и към разширяване на неговото многообразие. Древните гърци са умеели с детска непосредност, с неповторима художествена сила и свежест да предадат чистата „ненакърнена“ от никакви колизии и лишена от най-малките петънца на трагичното красота (спом нете си Венера Милоска или Аполон). За античния художник трагичното ечисто трагично, за него в трагичния характер няма никакви нетраге дийни" примеси на комизъм.

Книгата на П. Зарев „Стил и художе ственост" изразява оня нов дух в маркси ческата естетика, който се долавя през последните пет-шест години в Съветския съюз и у нас. Характерните му белези са неприязън към догматичната Фразеология, стремеж да се преодолее социологизмът и гносеологизмът, пови шен интерес към специфичните страни на художественото изображение. Освен изясняване на общите методологически позиции този нов дух означава още и подчертано внимание към специалните есте тически въпроси, които ще ни доближат до интимното и неповторимото в поетическия образ. П. Зарев се стреми да следва новите тенденции не като теоретизира върху основните принципи, а като ги реализира в по-частни изследвания. В патоса на отделните статии ние долавяме една обща концепция, която определя и интересите, и изводите на автора. И макар да няма Монографичен характер, макар да е съставена от отделни статии, всяка от които е възниквала по определен повод и третира самостоятелен въпрос, книгата е вътрешно единна. От началото до края тя е пронизана от характерна естетическа концепция - концепцията за естетическото богатство на литературата. Непрекъснато чувствуваме съзнателната борба срещу опростителството и догматизма, стремежа да ни се внуши един по-прецизен художе ствен критерий. Може да не се съгла сим с всички изводи и решения за разглежданите теми, може дори да се мисли, че авторът не е успял да осъществи напълно поставената задача, това си е отде лен въпрос. Няма съмнение обаче, че той набелязва вярна и плодотворна насока в разбирането и в изследването на художе ствената литература и че в своите усилия е постигнал редица положителни резултати. Не би могло да се прецени правилно книгата „Стил и художественост“, ако не се вникне в нейния вътрешен патос, нито 108 да се разбере принципиалният смисъл на отделните статии, ако не се погледне на тях в светлината на този основен патос. Главните опорни точки на авторовата концепция са две. Първата изтъква е сте тическата природа на художестве ното съдържание, а втората - субективно - творчески я характер на художественото отражение.