Естетическото богатство на реалистичния образ

Прекрасното, възвишеното, трагичното и комичното имат нещо общо - общото е, че всички те са естетически явления. И обратно, естетическо, взето изобщо - не съществува, то проличава винаги с определена своя проява като трагично, комично, прекрасно и т. н. В процеса на художественото усвояване на действителността от човека съществува винаги единство на общото (естетическото) и на особеното (прекрасното или трагичното, комичното и т. н.). Това съответствува на обективното естетическо богатство на действителността и на субективното богатство на духовния свят на обществения човек с най-разнообразната му практика. И колкото на по-висока степен от общественото развитие се е издигало човечеството, толкова по-силно се е разгръщало обективното многообрази е на проявите на естетическото и субективната човешка способност да улавя преходите, преливанията, тънката връзка между различните прояви. Този процес е сложен и противоречив, той не е праволинеен, а съществува с отстъпления и зигзаги, но от историческа гледна точка е важно да се подчертае тенденцията към разгръщане богатството на естетическото и към разширяване на неговото многообразие. Древните гърци са умеели с детска непосредност, с неповторима художествена сила и свежест да предадат чистата „ненакърнена“ от никакви колизии и лишена от най-малките петънца на трагичното красота (спом нете си Венера Милоска или Аполон). За античния художник трагичното ечисто трагично, за него в трагичния характер няма никакви нетраге дийни" примеси на комизъм.