Задачите

На 24 юни 1963 г. в Института за литература се състоя разширено заседание на научния съвет, на което бе обсъден доклад на ръководството на института във връзка с речта на др. Тодор Живков пред дейците на културата и изкуството. Докладът, изнесен от директора на инсти тута проф. Георги Цанев, подложи на анализ научно-изследователската работа на институтския колектив във връзка с основните задачи, набелязани в речта на първия секретар на ЦК на БКП. Бяха подложени на критика както работата на института като цяло, така и отделните грешки и увлечения в работата на научните сътрудници. Набелязаха се и перспективите за развитието на института, както и най-главните непосред ствени задачи, произтичащи от духа на партийните изисквания пред марксисткоЛенинското литературознание. По доклада се изказаха Георги Димов, Илия Конев, Христо Дудевски, Кръстьо Генов, Тончо Жечев, Ванда Смоховска, Иван Цветков, Георги Вълчев, Искра Панова, Стойко Божков, които изтъкнаха голямото значение на речта за развоя на нашето литературознание. Изказване направи и присъствуващият на събранието сътрудник на Отдела „Култура и изкуство" при ЦК на БКП др. Александър Дунчев.

Изминаха десет години от речта на др. Тодор Живков пред столичните комсомолци, в която бяха разгледани и проблемите на художествената критика. През този значителен период от време нашият народ отбеляза крупни завое вания във всички области на материалното и духовното строителство. Отбеляза крупни успехи и нашата литература. Сред тях са несъмнено и успехите на литературната критика. Ето вече десет години тя прави усилия за превъзмогване на своите слабости и за разрешаване основните задачи, които стоят пред нея. Сред тези основни задачи и проблеми една от най-важните несъмнено е: да осмисля и подпомага развитието на литературния процес по такъв начин, че художественото творчество „да се превърне в един от решаващите фактори за изграждане на човешката личност“. И тъкмо тук се крие голямата трудност. Защото осмислянето изисква не само сериозна теоретическа задълбоченост, но и сериозно задълбочено творческо проникване в същината на нашата действителност, което предполага опознаването на тази действителност. А какво е в същност опознаването на една бързо променяща се действителност: преди всичко опознаване психиката на съвременника ни, който изгражда тази действителност и я променя съобразно комунистическите идеали. Литературата е човекознание. И литературната критика е също човекознание: опознаване на човека в нашето съвре мие, опознаване на литературния герой — наш съвременник, опознаването на писателя-творец - наш съвременник. В литературата „проблематиката“ не виси във въздуха - тя е свързана с човека. Литературата е конкретно дело. Преди да бъде тип, литературният герой трябва да бъде човешка индивидуалност, единна и неповторима - ако иска да оживее. Тук е сложността и трудността както за писателя, така и за литературния критик. С какво е съдействувала литературната критика за насочване на писателя към съвременната тема? В речта на др. Тодор Живков пред столичните комсо молци беше ясно подчертана необходимостта от правдивото изобразяване на съвременността в нашата литература. Основното във всяка литературна творба несъмнено са нейните идейно-художествени качества. Но значимостта на писа теля се определя и по това, доколко той е съумял да разкрие истината за своята съвременност. Както и значимостта на един литературен критик се измерва пре димно по това, доколко той е съумял да разкрие истината за състоянието, задачите и перспективите на съвременната литература. Заобикалянето на съвременността от значителния писател не е достойнство за него, както и заобикалянето на съвременната литература не е достойнство за литературния критик. Трудностите да се пише на съвременна тематика и за съвременна литература са както от художествено, така и от морално естество. И са свързани с откривателството. Но в литературата именно трудностите обогатяват твореца.