Издания

Макар и частично оцеляло, голямо е наследството, което ни е останало от нашата стара литература. Запазени са ценни паметници в много отношения - чисто църковнобогослужебни книги, философски трактати, енциклопедически сборници от четива, ези ково-правописни трактати, правни паметници, хроники, жития, повести, дамаскини и др. Тези паметници са неоценим извор за историята на нашия език, на българската литература, на българската обществена, правна и философска мисъл, на българското изкуство през вековете. И въпреки това тяхно голямо и многостранно значение, у нас малко се работи по издаването и проучването на тези паметници, особено по изда ването им. Голяма част от досегашните издания на български средновековни ръкописи са дело на чуждестранни учени, предимно руски.

Всеки поглед, отправен към българската литература и култура отвън, почти винаги минава през романа „Под игото“. Неслучайно тази неповторима по своя български облик наша творба остава на челно място всред духовните богатства, с които отстояваме националните си достойнства пред света. Историята на неговия прием в чужбина е особена и с никоя друга българска книга не се повтаря ролята, която той изиграва за опознаване на нацията ни.

Различните противоречия в естетическото реализиране на българския модернизъм, разнообразието и сложността на художествените идеи, които той утвърждава, затрудняват научното му описание като едно социалноестетическо цяло. „Вътрешната" борба между представителите на отделниите изми" в него поставя допълнителни препятствия пред проникването в социално-естетическото единство на явлението. От друга страна обаче, в условията на ускореното литературно-обществено развитие в началото на века „самоунищожаващият се дух" на модернизма не е така ясно изразен. Реди ца частни изследвания върху литературно-художествените текстове на модер низма разкриват не толкова противопоставянията, колкото при емствеността на равнището на поетиката и художествените иден. Същото явление се наблюдава и на равнището на теоретико-естетическото развитие на литературната критика на модернизма. В рамките на 10-15 го дини (от появата на „прочувственото" есе на Димо Кьорчев „Тъгите ни" до статиите на Гео Милев на страниците на списание „Везни") се разгръща поч ти цялостно теоретико-естетическата платформа на модерното изкуство. Отделни факти, които се наблюдават извън границите на този период, имат или „чисто" популяризаторски смисъл (какъвто е случаят с някои статии на Иван Ст. Андрейчин), или обобщително-исторически (например студията на Иван Радославов „Българският символизъм. Основи - същност - изгледи"). В този максимално сгъстен и динамичен исторически отрязък се наблюдават интересни идейни и стилови противоречия в литературната критика. Но единството в нейното изразяване" се ражда на основата на общите естетически идеи, от сходното отношение към основните проблеми на литературния процес и обществената действителност.