Монографиите за писатели от българското Средновековие не са често явление в нашата литературна историография. На практика след 9. ІХ. 1944 г. монографии са писани само за Кирил и Методий (от Ем. Георгиев), за Черноризец Храбър и Константин Костенечки (от К. Куев) и за Вла дислав Граматик и Димитър Кантакузин (от Г. Данчев). Все още няма цялостни, все- обхващащи изследвания за делото, жизне ния път и значението на твърде много ста- робългарски писатели, както от IX-X, така и от XIV в. Ето защо, дори само като при- съствие, книгата на Н. Дончева-Панайотова е факт със значение за българската литера- турна история. А задълбоченият прочит на труда „Киприан. Старобългарски и староруски книжовник" довежда до преценката, че тази книга е полезно, важно произведение и за историците на староруската литература. От няколко години Н. Дончева-Панайо това изнася редица сведения за неизвестни творби на Киприан, уточнява факти от био- графията му, анализира същността на него- вото църковно-политическо и литературно дело. Така че разглежданият труд е явно плод на дългогодишни интереси и сериозни научни търсения. От друга страна, много- бройните изследвания за митрополит Кип- риан, осъществени от руски, съветски и бъл тарски учени,2 са били вероятно допълните 1 Вж. Н. Дончева-Панайотова. Образът на Киприан в похвалното слово за него от Григорий Цамблак. - В: Търновска книжовна школа. С., 1974; Неизвестно „Похвално слово за митрополит Петър" от Кип- риан. - Литературна мисъл, 1975, кн. 1; Кип- риановото „Похвално слово за Петър в българската и руската панегирична тради- ция. - Език и литература, 1977, кн. 2; Неиз- вестно „Похвално слово за митрополит Пе- тър от Киприан Цамблак. Изследване и Кн. текст. -Старобългарска литература. 1977, 2; По въпроса за родството между мит рополит Киприан и Григорий Цамблак. - Старобългарска литература, 1978, кн. 3. 2. Вж. например Архим. Леонид. Кип риан до восшествия на московскою митролен подтик за систематизирането на науч ните знания за Киприан в един цялостен монографичен труд. Труд, чиято стойност, струва ми се, трябва да се разглежда в два плана: 1. Като научно произведение, което обобщава постигнатото в науката по отоно- шение на митрополит Киприан и с личния принос на авторката разширява кръга от знания и възгледи за този писател. 2. Като книга, която дава възможност на широк кръг читатели да се запознаят с делото на един българин, чийто живот е източник за патриотична гордост - след излизането на книгата на Н. Дончева-Панайотова доста хора ще разберат реалната стойност на думите българско културно влияние в сред новековна Русия". И тъй като все пак тру дът е ориентиран към научните среди, тук той ще бъде разгледан от позициите на първия от двата оценъчни плана.