повест

Ако се направи сравнение между поезията и белетристиката ни - от гледище на жанрово разнообразие - разбирано като разнообразие вътре, в самия жанр - ще се види колко далече е отишла поезията, какво богатство от многообразие е осъществила тя, и колко назад е останала белетристиката ни - премного сиромашка в това отношение, и удивително консервативна в упоритото си придържане към едни и същи образци. Ето, да вземем например битовата поема „Калиопа" от Яворов. Поема, наситена с присъщите черти на жанра, но колко неповторимо многообразие в изразните средства, в строежа, в художествената интерпретация на жизнения материал! Авторски разказ, Лиричен монолог, сценировка, откъси със самостоятелна тематика - и всичко това - на няколко страници, споено, обединено в едно непоклатимо художествено единство! Бих искал да ми се посочи белетристично произведение от нашата литература, съответствуващо на жанра - повест, да речем. Но повест, изваяна със същото богатство на изразните средства, със същата свежест на художествените хрумвания. Коя? Ще кажат някои: - Но белетристиката - това е... това не е флейта например, че да чуруликаш с нея всякакви трели, и във всякакви гами". „Да но тук не става дума за „чуруликания", а за разнообразие на художествените похвати, за артистичното умение на твореца да се издигне над елементарното повествование - става дума за осъще ствяване на по-високо художествено майсторство. А многообразието на изразните средства, в които влизат най-различните начини на композиция, портретуване и сюжетно развитие - това многообразие е несъмнен белег за степента и силата на творческия талант.

Повестта „Семейство Ласкови“ е найзначителната творба на младия белетрист Л. Станев. Тя привлича вниманието с интересната съвременна проблематика, с някои вярно доловени психологически портрети и главно с критичния дух, с който е пропита. В нея най-добре проличават както силните, така и слабите страни в метода на Л. Станев. Тази повест е интересно явление в нашата съвременна социалистическа литература. Тя не е сатирично произведение в класическия смисъл на думата. В нея няма силно хиперболизиране на образите, а хуморът като изобличително средство почти отсъствува. Но по обект на изображение, по целенасоченост, повестта е сатирична. В нея Л. Станев е изобличил основни човешки недостатъци като лъжата и лицемерието, подлостта, безпринципността, кариеризма.