Владислав

Владислав Граматик е най-видният представител на книжовния ни живот през XV в., и по-специално през втората му половина, когато грохотът на оръжията вече е отшумял и когато турските удари са насочени на запад от България. Макар досега да са писани редица статии и студии за живота и творчеството на Граматик, все още има много неразрешени или пък неправилно осветлени въпроси. От друга страна, всичко това не е събрано на едно място и по този начин образът на писателя не е очертан по-цялостно. При това положение налагаше се да се пристъпи към написването на по-цялостна студия, в която не само да се съберат разпръс натите в различните издания досегашни постижения на науката относно живота и книжовното наследство на Владислав Граматик, но и да се привлече нов материал, да се подложат на преоценка някои въпроси и т. н. В светлината на тези обстоятелства появата на труда на Георги Данчев е напълно оправдана.

През 1969 г. се навършиха 500 години от събитието, което е дало повод да се създаде Рилската повест на Владислав Граматик. Тази своеобразна повест" е едно от малкото произведения на старата българска литература, които се отличават с трайна художествена значимост, валидна за читателите и в миналото, и днес. Написана близо преди 500 години, тя се чете, преписва, преработва и разпространява през вековете на турското робство. По-късно - от Възраждането до най-ново време - учените-специа листи у нас и в чужбина и посвещават множество статии и студии. За нея са водени дълги спорове и са изказани различни, понякога противоположни мнения, но тя е малко известна на широкия кръг български читатели. Главната причина е отсъствието на съвременна оценка, съответствуваща на историческата и художествената и значимост. Петстотната година от събитието, родило повестта, е хубав повод за такава Оценка.