За еленския книжовник Дойно Граматик по-подробно писах в книгата си „Съвременници на Паисий", част първа (С., 1963, с. 127-145), в която изнесох вестите за него, които ми бяха познати тогава. Тези вести се отнасят за отделни моменти от живота му и за негови книжовни прояви. Роден е около средата на XVIII в., дългогодишен учител в Елена, тачен човек в родното си село. Обичал книгата, набавял си екниги - ръкописни и печатни, които после останали у неговите наследници, за някои от тези книги се говори в научната литература (вж. М. Т. Радивоев. Поп Андрей Робовски. - В: Сборник БАН, кн. ХІ, 1920). Най-полезната книжовна проява на Дойно Граматик е направеният от него през 1784 г. H препис на „История славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Ръкописът сега се съхранява в Народната библиотека „Кирил и Методий", № 370. Сам книжовникът отбелязва съписах сию историйцу аз многогрешный Дойно Граматик от село Елена". Заслужава да се изтъкне този факт - Дойно Граматик подвързал своя препис на „История славянобългарска" заедно с друга прочута българска книга - Стематография" на Христофор Жефарович, обнародвана във Виена през 1741 г. Както добре е известно, тези две български книги с историческа тема тика оказват голямо влияние в нашия политически и културен живот през епохата на Възражда нето. Такова въздействие те оказват и в живота на Дойно Граматик. Голямо влияние върху него като човек и книжовник е имала и книгата „Разговор угодни народа словинскога от хърватския писател Андрия Качич-Миошич (1702-1760), от която заимствувал градиво при пре писването на Паисиевата история. В настоящата статия искам да изнеса някои от материалите, отнасящи се за Дойно Граматик, които съм събрал след 1963 г. Те не са много, но все пак разширяват знанията ни за него, внасят някои уточнения, свързани с живота му. Вече казах, че Дойно Граматик се е грижил за книгите, като ги е подвързвал - свои кни ги, черковни или манастирски. Така е постъпил и с ръкописа, преписан от Петко Граматик през 1775 г., който ръкопис бил някога притежание на Плаковския манастир. На задната кори ца поп Дойно отбелязал, че книгата е подвързана от него за един грош (вж. Й. Попге ор гиев. Два съседни манастира. - Периодическо списание, кн. 68. С., 1908, с. 307. Годината на подвързването не е отбелязана). Въз основа на предишните вести в науката се приемаще, че Дойно Граматик е починал към 1810 г. Новоиздирени документи сега коригират тази датировка. 1. Запазена е една малка бележка от 1811 г., на която Дойно Граматик нанесъл дребни стопански сметки. Почеркът определено говори за ръката на нашия книжовник. 1 2. Известни са два надписа от ръката на Дойно Граматик за изграждането на две чешми в Елена - Карайоановата от 1813 г. и Хаджикръстевата от 1814 г. Сходството между двата надписа е очевидно. Те имат една и съща композиция в декоративната украса - два изправени един срещу друг лъвове държат надписа... Тези надписи са твърде сходни в лексикално и епи графско отношение. Няма съмнение, че и двата надписа са дело на един и същ майстор. "