Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Книжовникът Тодор Врачански не е Теофан Рилски

Free access
Статия пдф
2033
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всичко по-съществено за дейността на двамата български книжовници от втората половина на XVIII в. — поп Тодор Врачански и Теофан Рилски - изнесох в своята книга „Съвре менници на Паисий" (ч. II, С., 1969). Там посочих познатите ми техни ръкописи (отделно за поп Тодор и за Теофан Рилски), говоря за общи черти в заниманията им, за връзки между тях, за лично познанство и влияние. Това схващане не споделя др. Васил Харизанов, както се вижда от статията му „Тодор Врачански - Теофан Рилски“, отпечатана във в. „Отечествен зов" (Враца, 1972, бр. 81, с. 11). Изхождайки от факти, дадени в моята книга, авторът заключава: „Следователно от казаното дотук евидно, че поп Тодор Врачански и Теофан Рилски са едно и също лице.“ Основание за това му дава една приписка в ръкопис от 1772 г. (намиращ се в Окръжния музей - Враца, № 51/1969) : „Поп Теодор от град Враца. Потом Теофан, монастир Рилски, в лето 1772." Харизанов коментира: „Тази приписка и написаният текст след това ни позволяват да смятаме, че поп Тодор Врачански около 1772 г. е станал Теофан Рилски, т. е. от свещеническия сан е преминал в монашеския.“ И по-нататък: „Това наше твърдение се доказва с приписката... в дамаскин - сборник от слова от 1789 г.: „Исписах сию книгу у град Враца 1789 поп Тодор ермонах непотребни." Трето негово съображение, но не и исторически факт, е мисълта, че до 1772 г. поп Тодор пише под това си име, а след 1772 г. пише под име Теофан. По думите на Харизанов „не може да се приеме твърдението, че Теофан Рилски е ученик на поп Тодор Врачански. Не може две лица да имат такъв еднакъв почерк, който дори по калиграфски път потвърждава единство." Такива съображения изнася авторът в подкрепа на тезата си. Аз не я споделям не затова, защото е в разрез с мое изказано схващане, а защото не е убедителна, защото е теза изкуствена, предварително поставена и после са дирени факти, които биха я подкрепили. Ако др. Харизанов беше изнесъл поне един нов факт, пряко свързан с поп Тодор и Теофан, въз основа на който би могло да се говори, че в случая става дума за един и същ книжовник, аз безусловно ще коригирам схващането си. Но такова нещо в статията му няма. По силата на това аз оставам на своето предишно разбиране. И понеже в книгата може би не е развита достатъчно убедително моята мисъл, което именно е дало основание на др. Харизанов да изкаже друго мнение, считам за необходимо тук да дам някои допълнителни съображения, изградени предимно въз основа на познатите факти, като изнеса и някои нови факти. Това правя преди всичко с оглед за изясняване на един важен въпрос из книжовното развитие на нашия народ през XVIII и главно с оглед на подетата инициатива за написване история на град Враца. Отговорът ми ще бъде конспективно даден в следните точки:
Submitted on

Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел
Научни съобщения

Книжовникът Дойно Граматик

Free access
Статия пдф
3224
  • Summary/Abstract
    Резюме

    За еленския книжовник Дойно Граматик по-подробно писах в книгата си „Съвременници на Паисий", част първа (С., 1963, с. 127-145), в която изнесох вестите за него, които ми бяха познати тогава. Тези вести се отнасят за отделни моменти от живота му и за негови книжовни прояви. Роден е около средата на XVIII в., дългогодишен учител в Елена, тачен човек в родното си село. Обичал книгата, набавял си екниги - ръкописни и печатни, които после останали у неговите наследници, за някои от тези книги се говори в научната литература (вж. М. Т. Радивоев. Поп Андрей Робовски. - В: Сборник БАН, кн. ХІ, 1920). Най-полезната книжовна проява на Дойно Граматик е направеният от него през 1784 г. H препис на „История славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Ръкописът сега се съхранява в Народната библиотека „Кирил и Методий", № 370. Сам книжовникът отбелязва съписах сию историйцу аз многогрешный Дойно Граматик от село Елена". Заслужава да се изтъкне този факт - Дойно Граматик подвързал своя препис на „История славянобългарска" заедно с друга прочута българска книга - Стематография" на Христофор Жефарович, обнародвана във Виена през 1741 г. Както добре е известно, тези две български книги с историческа тема тика оказват голямо влияние в нашия политически и културен живот през епохата на Възражда нето. Такова въздействие те оказват и в живота на Дойно Граматик. Голямо влияние върху него като човек и книжовник е имала и книгата „Разговор угодни народа словинскога от хърватския писател Андрия Качич-Миошич (1702-1760), от която заимствувал градиво при пре писването на Паисиевата история. В настоящата статия искам да изнеса някои от материалите, отнасящи се за Дойно Граматик, които съм събрал след 1963 г. Те не са много, но все пак разширяват знанията ни за него, внасят някои уточнения, свързани с живота му. Вече казах, че Дойно Граматик се е грижил за книгите, като ги е подвързвал - свои кни ги, черковни или манастирски. Така е постъпил и с ръкописа, преписан от Петко Граматик през 1775 г., който ръкопис бил някога притежание на Плаковския манастир. На задната кори ца поп Дойно отбелязал, че книгата е подвързана от него за един грош (вж. Й. Попге ор гиев. Два съседни манастира. - Периодическо списание, кн. 68. С., 1908, с. 307. Годината на подвързването не е отбелязана). Въз основа на предишните вести в науката се приемаще, че Дойно Граматик е починал към 1810 г. Новоиздирени документи сега коригират тази датировка. 1. Запазена е една малка бележка от 1811 г., на която Дойно Граматик нанесъл дребни стопански сметки. Почеркът определено говори за ръката на нашия книжовник. 1 2. Известни са два надписа от ръката на Дойно Граматик за изграждането на две чешми в Елена - Карайоановата от 1813 г. и Хаджикръстевата от 1814 г. Сходството между двата надписа е очевидно. Те имат една и съща композиция в декоративната украса - два изправени един срещу друг лъвове държат надписа... Тези надписи са твърде сходни в лексикално и епи графско отношение. Няма съмнение, че и двата надписа са дело на един и същ майстор. "

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Книжовникът и преводачът Димитър Т. Душанов

Free access
Статия пдф
3680
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Димитър Т. Душанов (1837-1904) е един от скромните, редови труженици на книжовното поле от втората половина на ХІХ в. Той не създава произве дения, които да грабват умовете и сърцата на съвременници и потомци, името му се среща рядко в изследванията на литературните историци. Същевременно животът и делото на Душанов доста точно представят възможностите и стре межите на масовия тип интелигенти, изнесли на плещите си последните десе тилетия на робството и културния градеж от първите години на свободата. Роден в Казанлък, Душанов тръгва по познатия път - учи и учителствува в родния си град, продължава образованието си в Одрин, а след това и в прочутата гръцка Велика школа в Цариград. Тук той подготвя и първия си книжовен труд - Прикаската на Авраама, евреинът Тенедский" (Цариградски вестник, г. IV, бр. 278-279, 26 май-2 юни 1856). Това е преводна творба, взета вероятно от гръцката преса и имаща може би френски произход. Любо питната, дори пикантна „алжирска" история, преведена не много сръчно, по-скоро биографичен, отколкото творчески акт на деветнадесетгодишния младеж, който по това време е принуден да напусне училище поради липса на средства. e И За дълги години Душанов посяга към перото, само за да води търговските книги на своите работодатели в Цариград, Галац и Тулча или за да се обърне към своите близки и приятели, между които е и Г. С. Раковски, който дори възнамерява да го направи свой спомощник" в издаването на „Дунавски лебед". Поради разклатеното си здраве Душанов се прибира в Казанлък навлиза в учителското поприще, донесло му много успехи и огорчения, включва се и в борбата с униатите. За няколко години (1864-1867) учителствува Карнобат и отново е в родния си град, където свързва живота си с калоферската учителка, сръбкиня по произход, Рахил Барак (1844-1888) и двамата поемат задружно общия си път в учителското и книжовното поприще.
Subscribe to Книжовникът