Пионер

В науката е добре известна голямата материална и политическа помощ, оказвана от руската държава и църква на балканските народи през продължителното и тежко за тях робство под турците. Тази помощ е имала големи размери и за българския народ, по нашите земи са били изпращани и донасяни от руски или български пратеници много печатни книги и църковни утвари. Нерядко помощта се е изразявала и парично. В наши обществени книгохранилища вече са събрани доста руски книги, донесени още преди Освобождението, а други се намират частни ръце или са пръснати по малки църкви и манастири, сиреч застрашени са от изчезване. А за нас е особено важно да запазим всички свидетелства за културните контакти между българския и руския народ през вековете и особено през вековете на петвековното робство. Всеки нов факт подчертава все повече общата оценка за дълбоките исторически корени на друж бата между двата братски народа. Време е вече да се съберат и издадат в една книга всички вести за проникнали в миналото и запазени днес у нас руски книги (печатни и ръкописни, но главно печатни). Това ще бъде хубав паметник на вековната наша културна общност. Неотдавна в Библиотеката при БАН постъпиха няколко стари руски печатни книги. Разбира се, книгите имат религиозно съдържание (апостол, псалтир, пролог, миней). Повечето от тях са от края на XVIII в. - 1793 г. По допълнителните бели листове или по полето на листовете са оставени приписки от XVIII—XIX в. Безспорно измежду всички тия книги найценна книга е апостолът или по-точно Деяния на апостолите. Най-ценна по две причини: първо, че е най-старинна измежду останалите, печатана е през XVII в., и, второ, че съдържа една дълга дарителна приписка от кюстендилския, наричан още кратовски и щипски митрополит Михаил. В същност именно тази приписка е, която определя стойността на книгата. Митрополит Михаил е колоритна личност в живота на южните славяни през XVII в. За него в нашата научна литература малко е писано, главно от акад. Йордан Иванов (вж. Северна Македония. С., 1906. с. 266—269; Български старини из Македония. С., 1931. с. 153- 154). Въз основа на познатите исторически вести, най-вече документи, свързани пряко с Михаил и съхранявани в Москва, Йордан Иванов намира, че „все пак неговият живот ще ни осветли поне някои страни от състоянието на духовенството през средата на турската робия“. Тия автобиографични бележки, приписки по подарявани книги и послания до руския император Алексей Михайлович, може да бъдат използувани за написване на едно по-цялостно проучване за митрополит Михаил, каквото у нас няма, а в настоящата статия желая само да оповестя непозната досега ценна вест, оставена от него.

Всичко по-съществено за дейността на двамата български книжовници от втората половина на XVIII в. — поп Тодор Врачански и Теофан Рилски - изнесох в своята книга „Съвре менници на Паисий" (ч. II, С., 1969). Там посочих познатите ми техни ръкописи (отделно за поп Тодор и за Теофан Рилски), говоря за общи черти в заниманията им, за връзки между тях, за лично познанство и влияние. Това схващане не споделя др. Васил Харизанов, както се вижда от статията му „Тодор Врачански - Теофан Рилски“, отпечатана във в. „Отечествен зов" (Враца, 1972, бр. 81, с. 11). Изхождайки от факти, дадени в моята книга, авторът заключава: „Следователно от казаното дотук евидно, че поп Тодор Врачански и Теофан Рилски са едно и също лице.“ Основание за това му дава една приписка в ръкопис от 1772 г. (намиращ се в Окръжния музей - Враца, № 51/1969) : „Поп Теодор от град Враца. Потом Теофан, монастир Рилски, в лето 1772." Харизанов коментира: „Тази приписка и написаният текст след това ни позволяват да смятаме, че поп Тодор Врачански около 1772 г. е станал Теофан Рилски, т. е. от свещеническия сан е преминал в монашеския.“ И по-нататък: „Това наше твърдение се доказва с приписката... в дамаскин - сборник от слова от 1789 г.: „Исписах сию книгу у град Враца 1789 поп Тодор ермонах непотребни." Трето негово съображение, но не и исторически факт, е мисълта, че до 1772 г. поп Тодор пише под това си име, а след 1772 г. пише под име Теофан. По думите на Харизанов „не може да се приеме твърдението, че Теофан Рилски е ученик на поп Тодор Врачански. Не може две лица да имат такъв еднакъв почерк, който дори по калиграфски път потвърждава единство." Такива съображения изнася авторът в подкрепа на тезата си. Аз не я споделям не затова, защото е в разрез с мое изказано схващане, а защото не е убедителна, защото е теза изкуствена, предварително поставена и после са дирени факти, които биха я подкрепили. Ако др. Харизанов беше изнесъл поне един нов факт, пряко свързан с поп Тодор и Теофан, въз основа на който би могло да се говори, че в случая става дума за един и същ книжовник, аз безусловно ще коригирам схващането си. Но такова нещо в статията му няма. По силата на това аз оставам на своето предишно разбиране. И понеже в книгата може би не е развита достатъчно убедително моята мисъл, което именно е дало основание на др. Харизанов да изкаже друго мнение, считам за необходимо тук да дам някои допълнителни съображения, изградени предимно въз основа на познатите факти, като изнеса и някои нови факти. Това правя преди всичко с оглед за изясняване на един важен въпрос из книжовното развитие на нашия народ през XVIII и главно с оглед на подетата инициатива за написване история на град Враца. Отговорът ми ще бъде конспективно даден в следните точки: