Творческа анкета

У всеки истински майстор на художественото слово зрее голямата надежда, че оставя някаква диря в историята на литературата и го спохожда хубавото чув ство, че мястото, което са му определили съвременниците, е осигурено завинаги. Ала колко е превратна творческата участ на худжника! Колко бързо настъпват изненади... Случва се, че завидната и шумна слава на някои признати имена увяхва и заглъхва някак съвсем незабелязано, а споменът за тях събужда скептичното и прене брежително равнодушие на бъдните поколения. Времето казва своята дума и раз венчава едни, за да утвърди трайната сила на значителното у други автори, под ценявани или пренебрегвани приживе. Бъдещето понякога открива неподозирани естетически ценности у някои автори, към които съвременниците по една или друга причина са останали безразлични и незаслужено са ги онеправдали. Нима в миналото у нас не са се оспорвали художествените достойнства на произ ведения, които сега са в основата на националната ни литература? Често пъти огра ничеността на доктринерските класови подбуди, себичността на критиката, вкусов щината, партизанството или жилото на злободневието са слагали досаден печат върху творчеството на отделен художник. И чак след време неговите книги, изровени като златни зърна, блясват с неповторимите си естетически качества. Затова понякога се крие известен риск в оценката на съвременника, макар тя да е продиктувана и от найчисти подбуди...

Ако се направи сравнение между поезията и белетристиката ни - от гледище на жанрово разнообразие - разбирано като разнообразие вътре, в самия жанр - ще се види колко далече е отишла поезията, какво богатство от многообразие е осъществила тя, и колко назад е останала белетристиката ни - премного сиромашка в това отношение, и удивително консервативна в упоритото си придържане към едни и същи образци. Ето, да вземем например битовата поема „Калиопа" от Яворов. Поема, наситена с присъщите черти на жанра, но колко неповторимо многообразие в изразните средства, в строежа, в художествената интерпретация на жизнения материал! Авторски разказ, Лиричен монолог, сценировка, откъси със самостоятелна тематика - и всичко това - на няколко страници, споено, обединено в едно непоклатимо художествено единство! Бих искал да ми се посочи белетристично произведение от нашата литература, съответствуващо на жанра - повест, да речем. Но повест, изваяна със същото богатство на изразните средства, със същата свежест на художествените хрумвания. Коя? Ще кажат някои: - Но белетристиката - това е... това не е флейта например, че да чуруликаш с нея всякакви трели, и във всякакви гами". „Да но тук не става дума за „чуруликания", а за разнообразие на художествените похвати, за артистичното умение на твореца да се издигне над елементарното повествование - става дума за осъще ствяване на по-високо художествено майсторство. А многообразието на изразните средства, в които влизат най-различните начини на композиция, портретуване и сюжетно развитие - това многообразие е несъмнен белег за степента и силата на творческия талант.

Струва ми се, че разговорът, подхванат от сп. „Литературна мисъл" с някои писатели във връзка с творческата им практика, и със статията на Пантелей Зарев „Стил и художественост" - е не само навременен, но в много отношения - повече полезен от нашумелите напоследък естетско-философски размишления за уточняването и изясняването на социалистическия реализъм като творчески метод. Дори си мисля, че тоя разговор - ако се води откровено и без поза - ще помогне в значителна степен на изкуствоведите да излезат из дебрите на словесните си абстракции, в които до гуша са затънали, именно поради своята очевидна откъснатост от непосредствената практика на художественото творчество.

Въпросите, засягащи самия творчески процес у писателя, са толкова многобройни и сложни, че е невъзможно не само да се обхванат, но дори и да се засегнат в ограничените по брой страници на една статия. Обобщаващата картина на този процес трябва да включи еднакво нашироко проблемите на психология на творчеството, но и на мирогледа, на метода, на личния стил. Същевременно трябва да подчертая, че творческият процес у писателя не се повтаря като определена схема при различните произведения. Той е неделимо свързан със собствения път на творческата личност, както и със спецификата на отделните жанрове. Затова той трябва да бъде разглеждан в развитие, като едновременно се държи сметка и за особените черти на явленията при всеки определен литературен вид и жанр - разказ, роман, драма и пр. Значителни проблеми представя и езикът на писателя, разликата между първичния текст и неговото дооформяване при първата редакция, както и поправките, внесени при следващите редакции след по-продължително отдалечаване на автора от творбата. Интересни са прерастванията на един вид в друг - например на разказ в повест или роман. Тези

Разговорите ни с писателя продължават да следят в най-общи линии градежа на творческата личност. През детството, както видяхме, се слагат някои от съществените черти на характера. Очертават се емоционалните, мисловни и волеви страни на личността. Проявява се с особена сила въображението, още не подчинено достатъчно на разсъдъка. Юношеството и ранната младост са време, когато всички енергии бликват с неудържима сила, когато мечтата иска да покори света. Същевременно тъкмо през тези години укрепва познанието за света и живота. Личността определя постепенно своето съзнателно отношение към заобикалящата я действителност. Изграждат се основите на нейния мироглед. „Това са годините - отбелязва в дневниците си Фр. Хебел - когато всичко у човека е стихия. Ако стихиите не се канализират, ако не им се постави една голяма морална задача, те могат да се изродят в тъмна, рушителна сила."

Самонаблюденията на творческата личност дават най-ценните данни, чрез които можем да надзърнем в една област, недостатъчно проучена, и да поставим на здрави научни основи изследванията върху творческия процес. Книги като „Разговорите на Гьоте с Екерман“, „Дневниците“ на Фр. Хебел или „Моя жизнь в искусстве" на Станиславски представляват богат източник колкото за изследователя на личното дело на тези творци, толкова и за учения, който иска да установи общите закономерности в творческия процес. Най-сетне такиви лични изповеди на значителни творци са винаги здрава и силна храна за всяко младо дарование.

Какви стихове съм писал преди увлечението в символизма. Каква еюношеската ми поезия? Като всеки начинаещ поет (1903 - 1904), имах не една, а няколко тетрадки със стихове. Това бяха стихове в народен героичен дух, писани под влиянието на Ботев, Вазов, П. Р. Славейков. Малка част от тях можах да възстановя в сборника Стихотворения от 1954 година. В 1905 г. се прехвърлих от Пловдив в София с намерение да следвам и едновременно да се издържам със собствен труд. Тук останах при един познат съученик, който по-късно отнесе тия стихове със себе си и дълго време в провинциалните вестници срещах напечатани някои от тях с неговото име.. В 1905 година ми направи силно впечатление стихотворението на Пушкин „Ве щий Олег" в превод на Пенчо Славейков. Пушкин и Лермонтов станаха мои любими поети. Тяхната поезия беше от такова високо качество, че не можеше да се подражава. Почнах да я превеждам, отначало несръчно. В 1907 година четох превода на Лермонтовия „Демон" пред студентска аудитория. Впечатлението беше насърчително. Пушкин и Лермонтов съм превеждал обикновено при трудни обстоятелства (в ареста, на фронта, в болницата, в заточение), с чувство на любов и благодарност към техния гений. Тук изниква въпросът: защо не съм останал верен на любовта си към поезията на Пушкин и Лермонтов? Как да се обясни моето и на други български поети от тоя период (1905-1915) увлечение в сомволизма ?