Литературна мисъл

Струва ми се, че разговорът, подхванат от сп. „Литературна мисъл" с някои писатели във връзка с творческата им практика, и със статията на Пантелей Зарев „Стил и художественост" - е не само навременен, но в много отношения - повече полезен от нашумелите напоследък естетско-философски размишления за уточняването и изясняването на социалистическия реализъм като творчески метод. Дори си мисля, че тоя разговор - ако се води откровено и без поза - ще помогне в значителна степен на изкуствоведите да излезат из дебрите на словесните си абстракции, в които до гуша са затънали, именно поради своята очевидна откъснатост от непосредствената практика на художественото творчество.

В кн. 3 на сп. „Литературна мисъл" и кн. 1 на сп. Език и литература" проф. Велчо Велчев е публикувал „две" статии, едната- „Пушкин в българската литература", а другата - А. С. Пушкин и българската литература". Кориците ни уверяват, че Книжките са дадени за печат в един и същи ден, а текстът - че авторът е имал доброто желание да вземе хонорар от две места, без, разбира се, да сподели желанието си с редакторите. „Двете" статии се различават предимно по това, че тук-там някое и" се епревърнало в „но" или някое „Макар" в „при все че", както и по някои незначителни изменения и съкращения. Главната заслуга на проф. Велчев към „Литературна мисъл е, че е удължил статията с две страници. Подведена от Велчо Велчен, редакцията на списание „Литературна мисъл“ е поднесла на читателите печатан и друга де материал. Ето защо тя счита за свой дълг да им се извини, макар вината да пада изцяло върху етиката на професора.