Публикувана на
Free access
Резюме

В кн. 3 на сп. „Литературна мисъл" и кн. 1 на сп. Език и литература" проф. Велчо Велчев е публикувал „две" статии, едната- „Пушкин в българската литература", а другата - А. С. Пушкин и българската литература". Кориците ни уверяват, че Книжките са дадени за печат в един и същи ден, а текстът - че авторът е имал доброто желание да вземе хонорар от две места, без, разбира се, да сподели желанието си с редакторите. „Двете" статии се различават предимно по това, че тук-там някое и" се епревърнало в „но" или някое „Макар" в „при все че", както и по някои незначителни изменения и съкращения. Главната заслуга на проф. Велчев към „Литературна мисъл е, че е удължил статията с две страници. Подведена от Велчо Велчен, редакцията на списание „Литературна мисъл“ е поднесла на читателите печатан и друга де материал. Ето защо тя счита за свой дълг да им се извини, макар вината да пада изцяло върху етиката на професора.



* * * Бележка на редакцията

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    130
    -
    130
    Брой страници
    1
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Проблемна област
    Резюме

    В кн. 3 на сп. „Литературна мисъл" и кн. 1 на сп. Език и литература" проф. Велчо Велчев е публикувал „две" статии, едната- „Пушкин в българската литература", а другата - А. С. Пушкин и българската литература". Кориците ни уверяват, че Книжките са дадени за печат в един и същи ден, а текстът - че авторът е имал доброто желание да вземе хонорар от две места, без, разбира се, да сподели желанието си с редакторите. „Двете" статии се различават предимно по това, че тук-там някое и" се епревърнало в „но" или някое „Макар" в „при все че", както и по някои незначителни изменения и съкращения. Главната заслуга на проф. Велчев към „Литературна мисъл е, че е удължил статията с две страници. Подведена от Велчо Велчен, редакцията на списание „Литературна мисъл“ е поднесла на читателите печатан и друга де материал. Ето защо тя счита за свой дълг да им се извини, макар вината да пада изцяло върху етиката на професора.