Открития

Повестите „Българи от старо време“, „Чичовци“ и „Гераците" са съхранили в себе си много от онова, което съставя колорита на нашия национален живот. Авторите възпроизвеждат не само човешките мисли и чувства, но и атмосфе рата на тогавашното време. Наситените с битови подробности повести имат своята историческа обусловеност. По силата на тази необходимост от плътно предаване на богатия външен свят и принципът на външната пластическа характеристика на героите играе определена доминираща роля. На преден план изпъква изображението на обстоятелствата, които влияят на жизнената съдба на хората. Характерът на изображението се определя от съдържанието на подбрания жизнен материал.

В последните години съветската критика справедливо отбеляза редица нови успехи в шолоховедението - книгите на А. И. Хватов („Художественный мир Шолохова", 1970, 2 доп. изд. 1975), на К. И. Прийма („Тихий Дон" сражается", 1972, 2 допълн. изд. 1975), сборника „Творчество Михаила Шолохова" (Л., 1975), статиите на В. А. Ковальов, П. Палиевский, Л. Ершов и др. В тези изследвания съществено място бе отделено на пробле мите на народността и партийността, на тра гичното и епичното в творчеството на писателя, на живите му връзки със съвременната съветска литература, със световния литера128 турен процес, на възприемането му в много страни на Европа, Азия, Америка. Учените показаха пътя на Шолохов до най-високите цели на съвременното изкуство - хуманистичното възпитание на личността, задълбо ченото изследване на националното самосъз нание и качествата на новия, социалистически човек. Книгата на Ф. Бирюков „Художествен ные открытия Михаила Шолохова" (1976) се появи именно в този контекст от нови наблюдения върху Шолоховото творчество. Тя е завършек на многолетен труд, на многопосочни търсения и прецизни уточнения, ня кои от тях за пръв път изложени в статиите „Снова о Мелехове“ („Новый мир“, 1965, кн. 5) и „Тихий Дон“ и его критики“ („Русская литература", 1968, кн.2), с които ученият (заедно с А. И. Хватов) постави началото на третата по ред дискусия за голямото епично платно на Шолохов „Тихият Дон". В книгата си Ф. Бирюков запазва полемичния елемент, обстоятелство, което дава възможност да се видят постиженията на критико-естетическата мисъл и новото, което се предлага като решение на разглежданата пробле матика.