„Художественные открития Михаила Шолохова” от Ф. Бирюков

В последните години съветската критика справедливо отбеляза редица нови успехи в шолоховедението - книгите на А. И. Хватов („Художественный мир Шолохова", 1970, 2 доп. изд. 1975), на К. И. Прийма („Тихий Дон" сражается", 1972, 2 допълн. изд. 1975), сборника „Творчество Михаила Шолохова" (Л., 1975), статиите на В. А. Ковальов, П. Палиевский, Л. Ершов и др. В тези изследвания съществено място бе отделено на пробле мите на народността и партийността, на тра гичното и епичното в творчеството на писателя, на живите му връзки със съвременната съветска литература, със световния литера128 турен процес, на възприемането му в много страни на Европа, Азия, Америка. Учените показаха пътя на Шолохов до най-високите цели на съвременното изкуство - хуманистичното възпитание на личността, задълбо ченото изследване на националното самосъз нание и качествата на новия, социалистически човек. Книгата на Ф. Бирюков „Художествен ные открытия Михаила Шолохова" (1976) се появи именно в този контекст от нови наблюдения върху Шолоховото творчество. Тя е завършек на многолетен труд, на многопосочни търсения и прецизни уточнения, ня кои от тях за пръв път изложени в статиите „Снова о Мелехове“ („Новый мир“, 1965, кн. 5) и „Тихий Дон“ и его критики“ („Русская литература", 1968, кн.2), с които ученият (заедно с А. И. Хватов) постави началото на третата по ред дискусия за голямото епично платно на Шолохов „Тихият Дон". В книгата си Ф. Бирюков запазва полемичния елемент, обстоятелство, което дава възможност да се видят постиженията на критико-естетическата мисъл и новото, което се предлага като решение на разглежданата пробле матика.