Маргарита Каназирска

Никой у нас не допринася толкова много за разкриване истинския облик на велик ия Горки, за правилното тълкуване на революционното му творчество, за неговото превеждане популяризиране, както Георги Бакалов. Близо четиридесет години той се изявява като неу морен негов преводач и страстен критик, редактор и издател. Тази многостранна и разнообразна дейност на Бакалов неведнъж е била предмет на изследване у нас, а в последно време и в Съветския съюз. Твърде богат и нов материал изнесоха в своите статии и трудове А. Тодоров, 105 Ст. Каракостов, Ж. Авджиев, Ив. Цветкова, съветските българоведи В. Злиднев и Л. Ерихонов.

Проникването на Ленин и ленинските идеи в България е процес, чиито дири ни отвеждат в началото на века, когато нелегално се пренасят първите броеве на в. „Искра", когато под псевдонима Н. Ленин и В. Илин се превеждат за първи път някои негови произведения. Така започва и най-ранното докосване на Бакалов с Ленин - чрез преводите. От първия превод „Що значи свобода на критиката?" (1903) до последните му статии за Ленин и ленинското наследство през 30-те години лежи дълъг, труден и мъчителен път на постепенно преодоляване на Плеханов, до категоричния призив „Напред, към Ленин!" У нас понякога, когато се говори за Бакалов и Ленин, на лицата се поя вяват скептични усмивки. Но връзката съществува и това ни заставя да спрем до нея и я обясним. Иначе трябва да отминем цяла редица от факти - десетките преводи на Бакалов, споровете и дискусиите, в които той отстоява вярно някои маркистко-ленински принципи за литературата и изкуството или да приемем като случайност оня откъс от статията „Партийна организация и партийна литература“, който Бакалов помества в сп. „Нов път".

В последните години съветската критика справедливо отбеляза редица нови успехи в шолоховедението - книгите на А. И. Хватов („Художественный мир Шолохова", 1970, 2 доп. изд. 1975), на К. И. Прийма („Тихий Дон" сражается", 1972, 2 допълн. изд. 1975), сборника „Творчество Михаила Шолохова" (Л., 1975), статиите на В. А. Ковальов, П. Палиевский, Л. Ершов и др. В тези изследвания съществено място бе отделено на пробле мите на народността и партийността, на тра гичното и епичното в творчеството на писателя, на живите му връзки със съвременната съветска литература, със световния литера128 турен процес, на възприемането му в много страни на Европа, Азия, Америка. Учените показаха пътя на Шолохов до най-високите цели на съвременното изкуство - хуманистичното възпитание на личността, задълбо ченото изследване на националното самосъз нание и качествата на новия, социалистически човек. Книгата на Ф. Бирюков „Художествен ные открытия Михаила Шолохова" (1976) се появи именно в този контекст от нови наблюдения върху Шолоховото творчество. Тя е завършек на многолетен труд, на многопосочни търсения и прецизни уточнения, ня кои от тях за пръв път изложени в статиите „Снова о Мелехове“ („Новый мир“, 1965, кн. 5) и „Тихий Дон“ и его критики“ („Русская литература", 1968, кн.2), с които ученият (заедно с А. И. Хватов) постави началото на третата по ред дискусия за голямото епично платно на Шолохов „Тихият Дон". В книгата си Ф. Бирюков запазва полемичния елемент, обстоятелство, което дава възможност да се видят постиженията на критико-естетическата мисъл и новото, което се предлага като решение на разглежданата пробле матика.

Взаимопроникването на националните литератури обикновено поставя на чалото на един голям диалог между националните култури. Колкото са по-близки и родствени общоисторическите, политическите и естетическите предпоставки, които го пораждат, толкова по-задълбочен става той, по-дълго продължава. Диалогът между българската и украинската литература, започнал в далечното минало на славянските култури, забележимо се засилва или затихва в един или друг исторически период в зависимост от изискванията на времето и естетическите потребности на двата народа. Особена роля в този диалог винаги е играла поезията. В историческия живот на българи и украинци тя е била мощен кондензатор на политическите им стре межи и духовни въжделения. „Поезията - по думите на известния наш поет Д. Методиев - е най-яркият документ за мислите, чувствата, стремежите на един народ, за неговия духовен свят и за неговата душевност. " Когато се характеризира съвременният етап (1944-1977) от взаимоотноше нията на българската и украинската литература в областта на поезията, трябва да се има пред вид, че става дума за един многостранен процес с различни изме рения, който се наблюдава в общото течение на съвременните литератури. За повече от тридесет години свободно социалистическо развитие духовният живот на българина се ознаменува с богати възможности за задълбочено и всеобхватно запознаване с творческия гений на други народи, както и с повишен интерес на чуждестранния читател и зрител към забележителните образци на българското изкуство. Съприкосновението с феномена на една или друга национална култура е само едната страна на взаимното общуване, другата е вглъбеното осмисляне на чуждия художествен опит. Проблемът за проникването на украинската поезия в България на съвременния етап в някои свои аспекти е разглеждан в литературната ни наука. Отделни въпроси са засягани в статии с по-общ характер за взаимовръзките на българската и украинската литература или в изследване с по-конкретна насоченост. Д. Методиев. Предговор - В: Съветска поезия 173". С., 1974, с. 5. 2 Вж. С. Божков. Тържество на вековна дружба и литературно сътрудничество. - Изв. Инст. за лит. при БАН, 1955, кн. 3; П. Атанасов. Украинската съветска литература в Бълга рия. - Славяни, 1959, кн. 9; от същия автор. Украинската литература у нас. - Литературен фронт, бр. 45, 12 ноем. 1959; Л. Минкова. Украинската литература в България. - Народна младеж, бр. 271, 16 ноем. 1959; от същия автор. Украинската литература в България за 15 го 30 Но цялостно проучване на този богат на историко-литературно съдържание проблем все още отсъствува. Настоящата статия също не претендира за пълна изчерпателност. Тя е поскоро опит да се набележат предпоставките, които обуславят интереса на съвременния български читател към украинската поезия, да се разкрият някои основни моменти от проникването и в България след 9. IX. 1944 г. до наши дни, да се посочат главните особености на този динамичен, бързо изменящ се процес на взаимно общуване. Всичко това означава не само да се въведат културно-историческите факти, изразяващи дружеските връзки и братски чувства на българския към украинския народ, но и да се покаже вътрешната им същност и форми на изява в областта на поезията. Анализът на този процес на творческо взаимодействие предполага внимание както към съвременните, така и към класическите автори и творби на украинската лирика. При това доста важен е и друг въпрос на изследването - доколко украинската тема, образът на Украйна заживяват в художественото съзнание на българските творци.

Настъпи време, когато навлизането на художествения опит на съветската литература в другите национални литератури трябва да се оценява не само от гледна точка на преките литературни контакти, не само като момент на непосредствено въздействие на един или друг етап от историко-литературното развитие. Настъпи време, когато се налага да се проникне още по-дълбоко в същ ността на литературното взаимодействие, да се осмисли то във връзка с повторението на закономерностите, с творческото присъствие на естетическите идеи на съветската литература в духовния свят на другите социалистически литератури. Иначе казано, спиралата на богатата традиция в изучаването на междунационалните литературни връзки направи нов завой, който отразява съвър шено нов момент от литературните взаимоотношения след Втората световна война, породила общността на общественото, политическото и културното развитие на много страни със Съветския съюз. Тъкмо сега с цялата си настойчивост възниква въпросът за наличието натипологични сходни естетически явления, обусловени от близостта в обществе те импулси, от родството на редица проблеми и принципи на изображение, от общността на творческите цели и стремежи. Сега сравнителното изучаване на две литератури - в случая ни интересува българската и съветската - насочва вниманието, както се изразява съветският учен А. Овчаренко, към „правилно разбиране на естетическите основи, художествено своеобразие и новаторска същ ност на литературното творчество". В този смисъл много вярна и продуктивна предложената в науката аксиома - литературното влияние (в широк смисъл на думата) е естетическа категория. Тук понятието „влияние“ е схванато като творчески допир, докосване, като взаимопроникване на литературите. Такава постановка на въпроса предпазва от опростяване, от примитивно посочване единствено на литературни аналогии и съвпадения. Тя внушава широта в погледа при разглеждане на литературните взаимовръзки. Тъкмо на такава основа може да се покаже отражението на естетическия опит на съветската литература върху общия литературен процес у нас, върху творчеството на един или друг писател.