Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Първите пиеси на Максим Горки в оценката на българската критика

Free access
Статия пдф
834
  • Summary/Abstract
    Резюме
    С пиесите „Еснафи“ и „На дъното“ започва нов етап в творчествот на Максим Горки, свързан с нарастващия революционен подем в Русия с първите тътени и приближаването на революцията от 1905 г. Пре този период авторът на романтичните химни за безумствого на хра рите" и за пламтящото сърце на Данко, писателят-реалист, разкри трагичната участ и стихийния протест на босяците против разлагащот въздействие на еснафския, собственическия морал - все по-тясно с сближава с революционното движение, намесва се в политическит борби срещу руското самодържавие и постепенно се свързва с Лениновот крило на руската социалдемокрация. Той става буревестник, глашата на революцията, първият пролетарски писател със световно значение в чието творчество се формират принципите на социалистическия рен лизъм. Тъкмо по това време той осъществява напълно отдавнашната с мечта - да създаде изкуство, което възбужда героични емоции, стип до най-широки кръгове, зове към преустройство на обществения ред В пиесата „Еснафи“ Горки за пръв път в световната литература създав образа на пролетария-борец - машиниста Нил с неговата оптимистична жизнеутвърждаваща философия, която действува като гръм над разтр воженото еснафско блато. В думите на Нил „Стопанин е този, който труди“, „Правата не се дават - правата се извоюват“, „Няма такова ра писание на влаковете, което да не може да се измени" заговорва новат пролетарска класа, изправила снага за решаващи политически битки Горки прави равносметка на ранното си творчество и в пиесата дъното“. Той се освобождава от каквато и да било романтизация на вол ните и протестиращи босяци; сега те са вече нещастни жертви, изгубил всичко, което може да се изгуби, но останали чувствителни към призив за човешко достойнство, за величието на човека. Знаменитите думи Човек - това е великолепно! Човек - това звучи гордо!" се раз насят с невероятна бързина по целия свят и стряскат препълнените те трални зали в европейските столици. Те се произнасят от някакви жалк и отломки на човешкия род, потънали в дрипи, от мрака на тяхната яма временно това още по-силно подчертава активния хуманизъм на пиесата. Съще като изход Горки отхвърля пасивното състрадание, утешаващата лъж от тежките мъки, разобличава философията на безсилието вуващите примирението с действителността като средство, което помага на власт господари да грабят още по-свирепо жертвите си.
Submitted on

Пети международен славистичен конгрес, София 1963 г.

Библиографски раздел
V международен славистичен конгрес

Максим Горки сред свои и чужди

Free access
Статия пдф
972
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Дали един чуждестранен писател ще бъде посрещнат като очакван обичан гостенин, като духовен събеседник и събрат, чието творчество опло дява и обогатява с нови идеи родната литература и обществена мисъл или пък ще го отхвърлят като неканен пришьлец, чужд на обществени нрави и литературни традиции, зависи от много фактори. Най-напред от самото творчество на писателя - от неговите мащаби, от дълбочината на со циалното му съдържание, от характера на идеите и степента на новатор ството му. След това от оня абсолютно необходим допир и сродство с с обществените и естетически потребности на страната, в която е навля зъл, от способността му да удовлетвори назрели идейни търсения и да утоли жаждата за нови идеали, т. е. да стане свой, да се влее като органи чен елемент в прогресивната култура и мисъл. Това пък на свой ред зависи от историческия момент, в който става срещата с писателя. В националното Литературно развитие има моменти, извънредно благоприятни за възприе мане на идеини и художествени ценности, дошли от вън. Обикновено това са години на преход от една епоха към друга, на идейно брожение и ки пеж, когато националното съзнание работи напрегнато, за да се осво боди от старите кумири и да тръгне по нови пътища. В такова време един голям художник от вън може да нахлуе като желан завоевател и за късо време да покори умовете и сърцата на мислещите хора в обществото, да стане духовен властелин за интелигенцията и младежта. Той дава извед нъж отдавна търсените насоки на прогресивната мисъл, ускорява духов ните процеси, помага да се оформят новите обществени идеали. Затова неговата заслуга е неоценима, неговият дял в умственото развитие на на цията, в духовното и съзряване енеоспорим. И тъкмо поради това той престава да бъде чужд, а се тачи като близък и роден.
    Ключови думи
    Максим, Горки, сред, свои, чужди
Submitted on

90 години от рождението на Георги Бакалов

Библиографски раздел
90 години от рождението на Георги Бакалов

Георги Бакалов и Максим Горки

Free access
Статия пдф
1006
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Никой в България не е допринесъл толкова много за утвърждаване на истинския облик на художника Максим Горки, за правилното тълкуване на революционното му творчество, както и за неговото превеждане иразпространение, колкото Георги Бакалов. От 1901 г., когато пре вежда и издава във Варна първата книжка с Горкиевия разказ „Жъл турката и кълвача" и до смъртта си в 1939 г. той си остава неуморен изследвач и популяризатор на Горки и върши това с най-голяма осве доменост, широта и проникновение. Неговата дейност в тази област е истински подвиг. Достатъчно е да си спомним случая с превода и разпространението на романа „Майка" и с превеждането на почти всички Горкиеви пиеси. Мисля, че и в собственото му развитие на критик-марксист и теоретик на новата литература статиите му за Горки наред с тези за Смирненски се открояват като най-творчески, най-свободни от вулгарно-социологически примеси и сектантски крайности. И в двата случая Г. Бакалов поддържа творческата линия, застъпва широкото Ленинско гледище и се бори с примитивните догматични схващания. Горки, както и Смирненски, бе един от изворите, от които Бакалов черпеше живителна вода за своя метод, за критическата си дейност. Те му помагаха да излиза от праволинейните представи и да бъде по-артистичен, да се опира на своя критически усет и вкус, на непосредния си контакт с изкуството. Освен това естетическите възгледи на Горки - многобройните му изказвания за руските класици, за културното наследство и за новата съветска, литература помагаха на Бакалов да се освобождава от някои тесняшки и сектантски наслоения, от плехановското механистично гледище и да възприема литературното творчество, историколитературния процес с цялата им диалектическа сложност, многообразие и специфика. Безспорно е значението на постоянния контакт с Горки за оная еволюция, която претърпя Бакалов през 30-те години, след преодо ляването на сектантството, особено за новото му отношение към наслед ството. Не случайно в знаменитата си програмна статия през втората половина на 30-те години „Изобразете героичното“, най-ярко отразяваща новото му мислене и решителния порив към разкъсване на сектантските окови, той се позова на Горки, на неговия призив за създаване на героично изкуство и на примери от творчеството му.
    Ключови думи
    Георги, Бакалов, Максим, Горки
Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Ролята на Георги Бакалов за проникването на Максим Горки в България

Free access
Статия пдф
1456
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Никой у нас не допринася толкова много за разкриване истинския облик на велик ия Горки, за правилното тълкуване на революционното му творчество, за неговото превеждане популяризиране, както Георги Бакалов. Близо четиридесет години той се изявява като неу морен негов преводач и страстен критик, редактор и издател. Тази многостранна и разнообразна дейност на Бакалов неведнъж е била предмет на изследване у нас, а в последно време и в Съветския съюз. Твърде богат и нов материал изнесоха в своите статии и трудове А. Тодоров, 105 Ст. Каракостов, Ж. Авджиев, Ив. Цветкова, съветските българоведи В. Злиднев и Л. Ерихонов.
Submitted on
Библиографски раздел
60 години от създаването на СССР

Максим Горки - теоретик на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
3266
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Максим Горки като художник и публицист заема своето място в руската и световната литература още в края на миналия и началото на нашия век. Той е ос новоположник на новото направление в руската и световната литература, което утвърждава метода на социалистическия реализъм. Но Горки като теоретик и критик и до ден днешен остава някак в сянка. Разбира се, неговите мисли за ли тературата, оценките му за един или друг писател се цитират често, но това ста ва с цел да се подкрепи едно или друго гледище или да се отхвърлят неправилни възгледи и оценки. Цялостното разкриване на Горки като теоретик и критик все още чака своя изследовател. Когато разглеждаме Горки като теоретик на социалистическия реализъм, трябва да имаме пред вид, че става дума за творец, създател на тоя метод в ху дожествената практика, че става дума за писател, който не само интуитивно, по силата на своята дарба прониква в светая светих на творческия процес, а за писател-мислител, писател-теоретик, който съзнателно се стреми да разкрие за коните на художественото творчество, „магията" на литературния труд. Употребявам съзнателно едно до друго тези понятия „магия“ и „труд", защото Горки неведнъж еподчертавал, че без талант няма творчество, но при наличие на талант решаващата дума принадлежи на труда. Без да притежава системна академическа подготовка, Горки е писател с огромна ерудиция, познаващ литературата в нейното историческо развитие от Древността до нашата епоха. На Горки принадлежат едни от най-точните, найна верните и вдъхновени слова, казани за класическата руска литература: В историческото развитие на европейската литература нашата млада ли тература е феномен изумителен. Няма да преувелича, ако кажа, че нито една за падна литература не е възниквала за живот с такава сила и бързина, с такъв мо щен и ослепителен блясък на таланта. Никой в Европа не е създавал така крупни, признати от целия свят книги, никой не е създавал такива дивни създания красотата при такива неописуемо тежки условия... Нашата литература е наша гордост, най-хубавото, което сме създали като нация. В нея е цялата наша фи лософия, в нея са вградени великите пориви на духа. В този дивен, приказно бър зо построен храм и до ден днешен ярко горят умове на велика красота и сила, сърца свято чисти - умове и сърца на истински художници. И всички те, прав диво и честно осветлявайки разбраното, преживяното от тях, казват: храмът на руското изкуство е строен от нас с мълчаливата помощ на народа, народът ни е вдъхновявал, обичайте го!"

Subscribe to Максим