съвременните

Написана с научно проникновение и партийна страст, книгата на Александър Лилов е рядко и запомнящо се по своята основателност, точност и марксистко-ленинска целенасоченост изследване за кризата на съвременното буржоазно естетическо съзна ние. Не е тайна, че понякога в критически произведения, издадени през последните го дини, ние се срещаме с такова отрицание на буржоазната естетика или на буржоазните художествени направления, което буди недоверие доколко авторът е лично запоз нат с предмета на своята критика, пък даже и доколко той следи за съвременното дви жение на марксистката мисъл. Знае се, че голото, още повече невежественото отрицание няма нищо общо с марксистко-ленинската критика на буржоазната идеология. Марксизмът винаги е бил силен в своята критика, защото познава класовите и гносеологическите корени на критикуваните теории, защото разбира хода на тяхното развитие, отлично и по източници познава аргументите им и което е особено важно, в хода на критиката дава позитивна правилна интерпретация на изследваните въпроси. Авторът на разглежданата книга дълбоко е възприел тази плодотворна традиция на класическия марксизъм-ленинизъм и дава своя принос за нейното по-нататъшно обо гатяване в съвременни условия. Даже само това е достатъчно неговото произведение да бъде прочетено с интерес. Още в пред- говора е казано: „Класиците на марксизма Ленинизма ни оставиха блестящи образци за критически анализ на буржоазната тео рия. Главният урок от тези образци се за- ключава в това, че силата и убедителността на марксистката критика се измерват не с количеството на епитетите и декларациите, а с последователното провеждане на диа- лектико-материалистическия подход, с не- умолимата логика на научната доказателстве ност" (стр. 7). Авторът е верен на това свое верую и рисува пред очите ни една картина, която привлича с правдивостта си, с дъл бокото познаване на процесите, протичащи в логия. естетическата сфера на буржоазната идеоДруго качество на изследователския тод на ме- автора е неговият историзъм. Той 1 А. Лилов, Критика на съвременните буржоазно-естетически родата концепции за при- на изкуството, стр. 7. По-нататък ще се посочват само страниците на книгата. определя границите на съвременното бур жоазно естетическо съзнание (искам да отбележа научната плодотворност на самия термин „естетическо съзнание", въпреки че Някои теоретици изразяват своята скептичност към него) с империалистическата епоха. Но работата според него не е само в конкретната временна характеристика. Като отбелязва калейдоскопичния, еклектичен ха рактер на буржоазните естетически „изми", Александър Лилов ни предлага да не се заблуждаваме от бързата смяна на тече нията и теоретическата мода, а да виждаме вътрешната същност на тези вървещи по кръг, неносещи развитие на мисълта промени. Това е правилна историческа позиция, коя то ни позволява да се отнесем с доверие към изходния пункт на автора, по следния на чин определил своя обект на изследване: „Коренната характеристика на съвремен ната буржоазна естетика се заключава в това, че тя представлява теоретическа кристализация на естетическите възгледи на империалистическата буржоазия в епохата на историческия преход от капитализма към социализма, формираща се по пътя на преоценка и преразглеждане на собстве ното и теоретико-естетическо наследство, на превъоръжаването и с идеи и теоретически решения, които отразяват протича щите в съвременното империалистическо общество дълбоки противоречия и реакционни процеси, на нестихваща и яростна борба с марксистко-ленинската естетика като носител и авангард на прогреса в съвременного естетическо познание" (стр. 12-13). Лилов до пълня това определение с такива характерни белези на съвременната буржоазна есте тика като афинитета към субективния идеа лизъм, асоциалния подход към изкуството, плурализма, еклектиката, разрушаването на художествения образ, крушението на хуманистическите принципи и критерии, де хуманизацията, дегероизацията, засилващия се ирационализъм В центъра на вни манието си той е поставил диалектиката между интелектуалното и емоционалното в изкуството и това е главната проблема, която определя както отбора на авторите и теченията, така и анализа на техните решаващи аргументи. Тук е и сферата, в която Лилов, макар и бегло, дава своя позитивен теоретически принос, като в нача лото ни е уведомил, че сегашната му книга е само първа част на една обща работа, в която ще бъде направен опит за изследване от диа лектико-материалистически позиции на про блема за природата, структурата и функ ционалните основи на художественото творчество и по-специално на диалектиката на интелектуалното и емоционалното начало в художествено-творческия процес" (стр. 8). Това не е празно обещание, пишещият тези редове е имал възможност да чете един интересен вариант на проектираната творба, 142 който беше защитен от автора като кандидатска дисертация в СССР.