паметници

Макар и частично оцеляло, голямо е наследството, което ни е останало от нашата стара литература. Запазени са ценни паметници в много отношения - чисто църковнобогослужебни книги, философски трактати, енциклопедически сборници от четива, ези ково-правописни трактати, правни паметници, хроники, жития, повести, дамаскини и др. Тези паметници са неоценим извор за историята на нашия език, на българската литература, на българската обществена, правна и философска мисъл, на българското изкуство през вековете. И въпреки това тяхно голямо и многостранно значение, у нас малко се работи по издаването и проучването на тези паметници, особено по изда ването им. Голяма част от досегашните издания на български средновековни ръкописи са дело на чуждестранни учени, предимно руски.

Запазените до наши дни първобългарски литературни паметници свиде телствуват недвусмислено, че в епохата преди покръстването е съществувала специфична летописна традиция, стремеж за отразяване на станалото и ставащото от позициите на езическия мироглед. Езичеството - като мирогледен комплекс от представи, като битийни прояви на съответния етнос и като културни изяви - безспорно не еединно цяло, макар в рамките на това понятие да се включва определен етап от историческото развитие на редица народи - най-вече от Европа и Азия. С основание Б. Рибаков посочва: „Няма по-мъгляв и по-неопределен термин от „ези чество"; възникнал в църковна среда, той първоначално е означавал всичко дохристиянско и нехристиянско в него се е включвала и ведическата химнография на Индия, и литературно обработената митология на класическа Гър ция... На многообразния, разнороден комплекс напълно съответствува многообразният по своето значение термин езичество". Трябва само да откажем от неговото тясно църковно разбиране и да помним за неговата пълна условност. 2 Все пак за да разберем същината на термина, трябва веднага прибавим към него онова, за което недотам критично сме свикнали мислим, че е негова единствена опозиция – християнството.