Кръговратът на историята (Историческата тема в прабългарските литературни паметници)

Запазените до наши дни първобългарски литературни паметници свиде телствуват недвусмислено, че в епохата преди покръстването е съществувала специфична летописна традиция, стремеж за отразяване на станалото и ставащото от позициите на езическия мироглед. Езичеството - като мирогледен комплекс от представи, като битийни прояви на съответния етнос и като културни изяви - безспорно не еединно цяло, макар в рамките на това понятие да се включва определен етап от историческото развитие на редица народи - най-вече от Европа и Азия. С основание Б. Рибаков посочва: „Няма по-мъгляв и по-неопределен термин от „ези чество"; възникнал в църковна среда, той първоначално е означавал всичко дохристиянско и нехристиянско в него се е включвала и ведическата химнография на Индия, и литературно обработената митология на класическа Гър ция... На многообразния, разнороден комплекс напълно съответствува многообразният по своето значение термин езичество". Трябва само да откажем от неговото тясно църковно разбиране и да помним за неговата пълна условност. 2 Все пак за да разберем същината на термина, трябва веднага прибавим към него онова, за което недотам критично сме свикнали мислим, че е негова единствена опозиция – християнството.