Публикувана на
Free access
Резюме
През 1984 с. се навършиха 50 години от приключването на Лайпцигската драма, от онзи студен зимен ден, когато съветската страна стана истинска втора родина за великия син на българския народ, видния представител на международното комунистическо и работническо движение, революционера ленинец Георги Димитров. Проведените беседи и разговори, споделените спомени от очевидци свидетели на онези тревожни събития, предизвикани от настъпването на фашистката опасност през 30-те години, вълнуващите разкази на редица представители на грузинската културна общественост -хора, които лично са го познавали и са осъществили по един или друг повод непосредствен контакт с него - показват дълбоката любов и уважение към героя от Лайпциг. На 24 октомври 1983 г. в Тбилиси се срещнах със заслужилия журналист на ГССР Фи лип Махарадзе, който изпълняваше отговорните функции на директор на Тбилиския държавен филиал на Централния музей на В. И. Ленин и зам.-председател на Ревизионната ко мисия към ЦК на КПГССР. Но тази огромна ангажираност не е попречила на Ф. Махарадзе да публикува две книги, посветени на Георги Димитров: „Легенда о Димитрове продолжается" (изд. „Знание", ГССР, 1982) и „Человек, ставшей легендой" (изд. „Советская Аджария", 1983). Енергичен и с добър дух, той започна своя разказ с признанието, че димитровската проблематика доминира в неговите професионални интереси повече от четвърт век. След това Ф. Махарадзе уточни трите аспекта, които проследява при разработката на темата за Дими тров: 1. Живот и дейност на Георги Димитров. 2. Пламенните речи на Димитров по време на Лайпцигския процес (1933-1934). 3. Пристигане в Москва (1934). Особен интерес представляват спомените на Ф. Махарадзе, в които се разказва за някол ко епизода от живота и дейността на Георги Димитров в Грузия: - С вълнение си спомням годините 1933 и 1934. Тогава в училище ни питаха: „Кой е ва шият любим герой? На кого бихте искали да подражавате?" И голямата част от нашия клас отговаряше: „Георги Димитров е моят любим герой".


Георги Димитров и грузинската култура

  • Обхват на страниците:
    97
    -
    102
    Брой страници
    6
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    През 1984 с. се навършиха 50 години от приключването на Лайпцигската драма, от онзи студен зимен ден, когато съветската страна стана истинска втора родина за великия син на българския народ, видния представител на международното комунистическо и работническо движение, революционера ленинец Георги Димитров. Проведените беседи и разговори, споделените спомени от очевидци свидетели на онези тревожни събития, предизвикани от настъпването на фашистката опасност през 30-те години, вълнуващите разкази на редица представители на грузинската културна общественост -хора, които лично са го познавали и са осъществили по един или друг повод непосредствен контакт с него - показват дълбоката любов и уважение към героя от Лайпциг. На 24 октомври 1983 г. в Тбилиси се срещнах със заслужилия журналист на ГССР Фи лип Махарадзе, който изпълняваше отговорните функции на директор на Тбилиския държавен филиал на Централния музей на В. И. Ленин и зам.-председател на Ревизионната ко мисия към ЦК на КПГССР. Но тази огромна ангажираност не е попречила на Ф. Махарадзе да публикува две книги, посветени на Георги Димитров: „Легенда о Димитрове продолжается" (изд. „Знание", ГССР, 1982) и „Человек, ставшей легендой" (изд. „Советская Аджария", 1983). Енергичен и с добър дух, той започна своя разказ с признанието, че димитровската проблематика доминира в неговите професионални интереси повече от четвърт век. След това Ф. Махарадзе уточни трите аспекта, които проследява при разработката на темата за Дими тров: 1. Живот и дейност на Георги Димитров. 2. Пламенните речи на Димитров по време на Лайпцигския процес (1933-1934). 3. Пристигане в Москва (1934). Особен интерес представляват спомените на Ф. Махарадзе, в които се разказва за някол ко епизода от живота и дейността на Георги Димитров в Грузия: - С вълнение си спомням годините 1933 и 1934. Тогава в училище ни питаха: „Кой е ва шият любим герой? На кого бихте искали да подражавате?" И голямата част от нашия клас отговаряше: „Георги Димитров е моят любим герой".