Библиографски раздел

Публицистиката на Михаил Колцов за Георги Димитров (1933-1935)

Free access
Статия пдф
2931
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Съществен принос в развитието на интернационалните връзки на съветската литература има съветската публицистична мисъл, която неотклонно следва завета на В. И. Ленин: „Да издигне принципа на партийна та литература, да развие този принцип и да го осъществи във възможно по-пълна и цялостна форма..."1 Този ярко изявен стремеж към едно правдиво ицялостно разкриване на съкровените чаяния на милионите трудещи се доста силно се изявява още през 30-те години на нашето столетие. Особено през първата половина на 30-те години съ ветските публицисти М. Колцов, Д. Заславски, Л. Кайт, Г. Риклин, Лев Касил, Лев Нику лин и др. на практика показват своята трайна ангажираност с проблемите на една толкова значима и силна човешка личност, съсредоточила в себе си основното от характерологията на националната ни психика, кулминационното в ней ните епохални прояви", каквато е личността на големия син на българския народ Георги Димитров. В потвърждение можем да приведем текста на непубликуваното писмо на К. П. Злинченко до Г. Димитров, което е твърде интересно и съдържателно, тъй като може да послужи за допълнителен материал, който хвърля светлина върху някои черти, присъщи на личността на Георги Димитров, а също така разкрива активното отношение на Съюза на съветските писатели към проблемите на международното комунистическо и работническо движение. В това писмо3,4 имаме съждения и преценки по актуални обществено-политически, идеологически и литературни въпроси, указани са някои подробности, които очертават моралнонравствения облик и мъжествената борба на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, за енергичния му стремеж да разкрие машинациите на хитлеристите в предумишлената провокация с пожара в Райхстага, за изключителната преданост на Георги Димитров към делото на пролетариата. Именно затова си позволявам да цитирам някои по-характерни пасажи от текста на това писмо

Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел

Иля Еренбург и френската култура

Free access
Статия пдф
3086
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В интересната и съдържателна книга „Воспоминания об Ильи Эренбурге“, съставена от Г. Белая и Л. Лазарев и излязла от печат през 1975 г., за съжаление отсъствува една от най-забележителните страници в биографията на съветския писател, богата с най-значителните събития на ХХ в. - революционното движение в Русия, Първата световна война, Октомврийската революция, борбата с фашизма, Великата отечествена война, движението за мир"*. Това е страницата, която визира отношението на френската интелигенция към известния писател-интернациона лист, видния общественик и активен борец за мир Иля Григориевич Еренбург. В настоящата работа са включени материали от лични изследвания, проведени през 70-те години - записи на срещи, беседи и непубликувани спомени на редица френски писатели, художници, общественици и приятели на Еренбург, които разказват за неговата творческа мла дост, за първите му крачки на литературното поприще, хвърляйки светлина върху сложния пе риод на противоречивото влияние на Монпарнаската школа и идейно-естетическото формиране на съветския писател, който според думите на К. Паустовски „познава Франция не по-лошо от Стендал и именно това знание му помага, когато пише за Франция, да намери тези единстве но нужни думи, които дават точна и живописна картина на цялото "**. Друга част от материалите разглеждат 30-те години - годините на неговата творческа зрелост, а също така и времето на най-тежките изпитания - борбата с фашизма. Поради обширния обем на материала тази част може да бъде предмет на една друга самостоятелна публикация. Тези живи свидетелства, споделени в лична беседа с автора на представените материали за публикуване, к. ф. н. Виолета Кунева, научен сътрудник в Института за литература към БАН, са зафиксирани от същата, подписани и заверени в съответния отдел на Посолството на Н България в Париж и в резултат тези документи изграждат една доста стройна картина, която разкрива аспектите на темата многопланово и всестранно.

Библиографски раздел

Гръцката публицистика за Георги Димитров (1933-1934)

Free access
Статия пдф
3140
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Гръцката публицистика от 30-те години е представена с очерци, литературни портрети, фейлетони и информации, посветени на Лайпцигския процес и публикувани най-вече във в. „Neos Rizospastis" - орган на Комунистическата партия, а „Proia" - списание с десен уклон и в „Eleftheron Vima" - списание на Центъра на либералите. За периода от 1. II. 1933 г. до 1. V. 1934 г. в „Проия" са отпечатани 25 статии и кратки съобщения, в „Елефтерон Вима" - около 30 на брой и в „Неос Ризоспастис" - общо 128, сред които се открояват материалите за героичната съпротива на Георги Димитров и гневните обвинителни страници от „Кафявата книга", издадена в Атина в превод на талантливия гръцки журналист Н. Каравунис, известен със своята антифашистка дейност. * Тенденциозното открояване на отделни идейно-естетически принципи, използувани от авторите на публицистичните материали, отпечатвани в „Пройя", ни дава възможност не само да се доберем до представите на отделния творец за нравствено-психологическата същност на участниците в Лайпцигския съд, но и да проследим художествената реализация на тези представи. За отбелязване е, че в болшинството от тях се налага звученето на един определено тенденциозен тон, който сякаш живее притаено, за да дочака своя час, а дотогава той често променя силата на присъствието си при създаването на една или друга ситуация, при обрисуването на един или друг герой, при разкриването на сложните „зигзаги" на самия процес. Сравнителният анализ на литературните портрети в очерка „Денят на българина Г. Димитров" ни дава достатъчно основание, за да изкажем по-категорично тези свои съображения. Например: „Ван дер Любе има вид повече на мъртвец, отколкото на жив човек. Високата му фигура, превита още от първия ден на процеса, се прегърби още повече на третия... Цветът на лицето му от бледножълт е получил сега пепеляви окраски. Очите му са хлътнали и почти се губят в големите сенки, които ги обкръжават отдолу като полукръгове. Безплътните му устни едва се движат, когато реши да отговори на въпросите на председателя на съда. ..


Георги Димитров и прогресивната френска интелигенция

Free access
Статия пдф
3199
  • Summary/Abstract
    Резюме

    През първата половина на 30-те години Мариза Шуази е била кореспондентка на парижкия вестник „Ентрансижан" в Москва. В края на март 1934 г. тя се среща с Георги Димитров и пише очерка „Се que m'a dit Dimitrov"1. Този очерк е публи куван в съветската преса със съкращения, във формата на интервю, озаглавено „При Димитров"2. Не е безинтересно да се отбележи, че каквато и да е бъдещата съдба на този обширен материал по отношение на конкретния проблем за дълголетието, какви то и да са пътищата за привличането на различните по убеждение, ранг и талант френски творци в разработката на темата за Димитров, важното и несъмненото е, че този материал на М. Шуази безспорно има свое място в историческата летопис на прогресивната френска публицистика от 30-те години. За това свиде телствува известният съветски писател Л. В. Никулин, който според съвременниците си притежава рядкото съчетание на публицистичен талант с богата еру диция". В неговия архив, който се съхранява в ЦГАЛИ (Москва), открихме визитната картичка на Мариза Шуази с нейния адрес в Париж. Тази визитка е отделена от Л. В. Никулин в специален албум, където са подредени в хроноло гичен ред документи и снимки от по-важни срещи и по-значителни събития в живота на съветския писател. Самият той с мастило на визитката е отбелязал следното: „М. Ш. была в Москве зимой 1934 года и интервюирала Димит рова. " В настоящата работа се проследява разработката на димитровската тема въз основа на пълния текст на очерка на М. Шуази, който се съхранява в ЦПА (София). Прави впечатление, че подборът на М. Шуази не е случайно явление. Авторката е подчинила този подбор на материала на своите публицистични задачи, на идейно-тематичната насоченост на описваните факти, събития и герои, която цели най-вече вярно възпроизвеждане както на реалния исторически момент като цяло, така и на неговите компоненти, взети поотделно.


Библиографски раздел

Непубликувана преписка на Андре Малро с Алфред Курела (1934-1935)

Free access
Статия пдф
3402
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Въпросите, поставени в трите писма, Малро към събитията и фактите, които представляват едно красноречиво потвърждение за ис торическата напрегнатост на международната обстановка от 30-те години. В тази връзка тряб ва да се разглежда и неговото активно участие в Международната кампания за защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес през 1933-1934 г. Затова и след приключването на процеса, когато Алфред Курела се обръща към Андре Малро, той е последователен: френският писател откликва на молбата да окаже помощ в реализирането на идеята на Георги Ди митров по въпроса за подготовката - превода и издаването на книга за Лайпцигския процес. Същевременно тези писма дават възможност по-дълбоко да се разберат онези сложни процеси, които съпътствуват тревогата на честните борци за мир и култура от цял свят, застрашени в онези години от фашистката опасност, преминала в настъпление в редица страни. За това сви детелствува Парижкият конгрес, открит на 21 юни 1935 г. в зала Mutualite и събрал най-видни те представители на световната литература. (Вж. „L' Humanite", бр. 12 833, 1. П. 1934 г.). В със тава на френската делегация, редом с А. Барбюс, Л. Арагон, Ж.-Р. Блок, П. Вайян-Кутюре, П. Низан е включен и Андре Малро. Малко по-късно, определяйки идейните завоевания на конгреса, известният съветски публицист М. Колцов ще отбележи, че всичко добро, всичко честно, запазено сред интелигенцията на капиталистическото общество, отива те и вдига юмрук по пролетарски маниер". при работници В първото писмо до Курела от 10 април 1935 г. Андре Малро е категоричен в своята ясно изразена гражданска позиция, що се отнася до тома за Димитров"... „трябва да опитаме, това е единственото сериозно нещо, което бихме могли да направим". Във второто писмо от 15 май 1935 г. Андре Малро по един достоен за уважение начин предлага автор на предговора да бъде известният френски писател Ромен Ролан, тъй като не говото име се ползува с по-голям авторитет от моето". В третото писмо от 3 декември 1935 г. Андре Малро вече съобщава факта, че е поверил ръкописа на Леон Мусинак, което е било съгласувано с Димитров.


Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел

Немската публицистика за Георги Димитров (1933-1935)

Free access
Статия пдф
3448
  • Summary/Abstract
    Резюме

    През 1933-1934 г. официалният периодичен печат в Германия следи с особен интерес развоя на събитията, свързани с историческия Лайпцигски процес, където Димитров разобли чи престъпната същност на фашизма и същевременно начерта генералната линия на комунис тическите партии в борбата срещу него. За този интерес говорят най-вече информациите и ста тиите, публикувани във фашисткия вестник „Фьолкишер Беобактер" (Völkischer Beobachter). Едно по-внимателно проследяване на тези публикации в техния хронологичен ред налага на вни манието онзи характерен акцент на враждебна тенденциозност, чието присъствие е особено осезателно в активността, с която редакцията на горепосочения вестник отразява събитията от трите етапа: предварителното следствие, самия ход на лайпцитската драма и при приключ ването на процеса. Конкретно: 1. От 4 март до 30 април 1933 г. са поместени множество материали с политически ко ментар, изпъстрен с открито демонстрираната фашистко-терористична предубеденост относно предполагаемата, но недоказана вина на подсъдимите и оттук - еднозначно фаталните прогнози, които визират бъдещата съдба на комунистите, обвинени в подпалването на зданието на парламента, на Райхстага. 2. От 1 август до 30 септември 1933 г. преобладават статии за процеса, които се откроя ват както с категоричния си тон, така и с нескриваната си неприязън, с доминиране на субектив ни оценки и наличие на крайни в своята поляризация псевдохарактеристики на редица лица, призовани като свидетели и множество мними данни по процеса. В това отношение особено показателна е статията на Йоб Цимерман, озаглавена „Димитров - безкрупулният комунисти по 3. От 19 ноември до 12 декември 1933 г. са публикувани редица материали, които визират последните заседания на съда и коментират обвинените комунисти в същия дух на враждеб ност, в разрез с фактите, които вече доказват явния провал на официалните свидетели по дело то. Така например на 6 декември 1933 г. пред съда са представени няколко документа, между които медицинско свидетелство за душевното състояние на един от основните свидетели обвинението - Гроте. Документът от 1918 г. гласи, че „Гроте е психопат и истерик... Прочитат се документи, от които се установява, че свидетелят на обвинението Кемфер... се занимава с кражби и като рецидивист три пъти е бил осъждан на тежка работа".


Научни съобщения

Библиографски раздел

Георги Димитров и грузинската култура

Free access
Статия пдф
3605
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1984 с. се навършиха 50 години от приключването на Лайпцигската драма, от онзи студен зимен ден, когато съветската страна стана истинска втора родина за великия син на българския народ, видния представител на международното комунистическо и работническо движение, революционера ленинец Георги Димитров. Проведените беседи и разговори, споделените спомени от очевидци свидетели на онези тревожни събития, предизвикани от настъпването на фашистката опасност през 30-те години, вълнуващите разкази на редица представители на грузинската културна общественост -хора, които лично са го познавали и са осъществили по един или друг повод непосредствен контакт с него - показват дълбоката любов и уважение към героя от Лайпциг. На 24 октомври 1983 г. в Тбилиси се срещнах със заслужилия журналист на ГССР Фи лип Махарадзе, който изпълняваше отговорните функции на директор на Тбилиския държавен филиал на Централния музей на В. И. Ленин и зам.-председател на Ревизионната ко мисия към ЦК на КПГССР. Но тази огромна ангажираност не е попречила на Ф. Махарадзе да публикува две книги, посветени на Георги Димитров: „Легенда о Димитрове продолжается" (изд. „Знание", ГССР, 1982) и „Человек, ставшей легендой" (изд. „Советская Аджария", 1983). Енергичен и с добър дух, той започна своя разказ с признанието, че димитровската проблематика доминира в неговите професионални интереси повече от четвърт век. След това Ф. Махарадзе уточни трите аспекта, които проследява при разработката на темата за Дими тров: 1. Живот и дейност на Георги Димитров. 2. Пламенните речи на Димитров по време на Лайпцигския процес (1933-1934). 3. Пристигане в Москва (1934). Особен интерес представляват спомените на Ф. Махарадзе, в които се разказва за някол ко епизода от живота и дейността на Георги Димитров в Грузия: - С вълнение си спомням годините 1933 и 1934. Тогава в училище ни питаха: „Кой е ва шият любим герой? На кого бихте искали да подражавате?" И голямата част от нашия клас отговаряше: „Георги Димитров е моят любим герой".

Научни съобщения

Библиографски раздел

Димитровската тема в българската публицистика

Free access
Статия пдф
3763
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Прецизният преглед на библиографията на Г. Димитров ни кара да се съгласим с тъж ната, но вярна констатация, направена още в началото на 70-те години: „Научната лите- ратура е все още твърде оскъдна и недостатъчна в сравнение с рядкото богатство на неговия живот, с величието на делото му, с необикновената колоритност на личността му. "1 В случая се налага на вниманието една уговорка, че във връзка със стогодишнината от неговото рождение през 1982 г. бяха публикувани редица нови и интересни материали, където доминира неподправеното присъствие на един определен стремеж : да се синтезира художествено едно сложно и противоречиво време, изпълнено с големи исторически събития, част от които тясно се преплитат с личната съдба на великия син на българския народ Г. Димитров, съсредоточил в себе си основното от характерологията на националната ни психика, кулминационното в нейните епохални прояви "2. Трябва специално да се отбележи, че като цяло почти не е разглеждан един крайно интересен проблем, насочен към пълното осветляване на такива важни въпроси, свързани с Г. Димитров, като пресъздаването от световната художествена публицистика на неговия подвиг по време на Лайпцигския процес през 1933 г., в светлината на огромното му идейно-естетическо и нравствено-възпитателно въздействие върху революционизирането на световния пролетариат. От друга страна, художественото пресъз даване на този подвиг дава податки за влиянието на Лайпцигския процес и неговия герой върху съзнанието и поведението на редица изтъкнати представители на културата във Франция, Гърция, Германия и др. В настоящата статия се засяга само един от аспектите на този проблем, а именно: Димитровската тема в българската художествена публицистика, като характерният акцент пада върху творчеството на Т. Генов и Е. Каранфилов, които са обогатили психологическата уплътненост на образа на Димитров „отвътре" и по-релефно са показали неговата идейнофилософска наситеност. В пряка връзка с проследяването на измеренията и оценката на достиженията на нашата художествена публицистика при разработката на димитровската тема, за да се получи една по-пълна представа, се налага да направим кратък екскурс в нашия легален и нелегален периодичен печат от 30-те години, който разгъва широка кампания за разобличаването на фашистките задкулисни провокации на немското съдопроизводство и подпомага световното движение за спасяването на Г. Димитров. „Мога да свидетелствувам - пише Тодор Генов, който през 30-те години е член на националния комитет в защита на жертвите на хитлерофашисткия терор и редактор на в. „Вик", - че тогава - по време на Лайпцигския процес - събитията се отбелязваха не само с мастило по вестниците, а и с кръвта по улиците на София, по градовете и селата на цяла България…"