Публицистика

Гръцката публицистика от 30-те години е представена с очерци, литературни портрети, фейлетони и информации, посветени на Лайпцигския процес и публикувани най-вече във в. „Neos Rizospastis" - орган на Комунистическата партия, а „Proia" - списание с десен уклон и в „Eleftheron Vima" - списание на Центъра на либералите. За периода от 1. II. 1933 г. до 1. V. 1934 г. в „Проия" са отпечатани 25 статии и кратки съобщения, в „Елефтерон Вима" - около 30 на брой и в „Неос Ризоспастис" - общо 128, сред които се открояват материалите за героичната съпротива на Георги Димитров и гневните обвинителни страници от „Кафявата книга", издадена в Атина в превод на талантливия гръцки журналист Н. Каравунис, известен със своята антифашистка дейност. * Тенденциозното открояване на отделни идейно-естетически принципи, използувани от авторите на публицистичните материали, отпечатвани в „Пройя", ни дава възможност не само да се доберем до представите на отделния творец за нравствено-психологическата същност на участниците в Лайпцигския съд, но и да проследим художествената реализация на тези представи. За отбелязване е, че в болшинството от тях се налага звученето на един определено тенденциозен тон, който сякаш живее притаено, за да дочака своя час, а дотогава той често променя силата на присъствието си при създаването на една или друга ситуация, при обрисуването на един или друг герой, при разкриването на сложните „зигзаги" на самия процес. Сравнителният анализ на литературните портрети в очерка „Денят на българина Г. Димитров" ни дава достатъчно основание, за да изкажем по-категорично тези свои съображения. Например: „Ван дер Любе има вид повече на мъртвец, отколкото на жив човек. Високата му фигура, превита още от първия ден на процеса, се прегърби още повече на третия... Цветът на лицето му от бледножълт е получил сега пепеляви окраски. Очите му са хлътнали и почти се губят в големите сенки, които ги обкръжават отдолу като полукръгове. Безплътните му устни едва се движат, когато реши да отговори на въпросите на председателя на съда. ..

През 1933-1934 г. официалният периодичен печат в Германия следи с особен интерес развоя на събитията, свързани с историческия Лайпцигски процес, където Димитров разобли чи престъпната същност на фашизма и същевременно начерта генералната линия на комунис тическите партии в борбата срещу него. За този интерес говорят най-вече информациите и ста тиите, публикувани във фашисткия вестник „Фьолкишер Беобактер" (Völkischer Beobachter). Едно по-внимателно проследяване на тези публикации в техния хронологичен ред налага на вни манието онзи характерен акцент на враждебна тенденциозност, чието присъствие е особено осезателно в активността, с която редакцията на горепосочения вестник отразява събитията от трите етапа: предварителното следствие, самия ход на лайпцитската драма и при приключ ването на процеса. Конкретно: 1. От 4 март до 30 април 1933 г. са поместени множество материали с политически ко ментар, изпъстрен с открито демонстрираната фашистко-терористична предубеденост относно предполагаемата, но недоказана вина на подсъдимите и оттук - еднозначно фаталните прогнози, които визират бъдещата съдба на комунистите, обвинени в подпалването на зданието на парламента, на Райхстага. 2. От 1 август до 30 септември 1933 г. преобладават статии за процеса, които се откроя ват както с категоричния си тон, така и с нескриваната си неприязън, с доминиране на субектив ни оценки и наличие на крайни в своята поляризация псевдохарактеристики на редица лица, призовани като свидетели и множество мними данни по процеса. В това отношение особено показателна е статията на Йоб Цимерман, озаглавена „Димитров - безкрупулният комунисти по 3. От 19 ноември до 12 декември 1933 г. са публикувани редица материали, които визират последните заседания на съда и коментират обвинените комунисти в същия дух на враждеб ност, в разрез с фактите, които вече доказват явния провал на официалните свидетели по дело то. Така например на 6 декември 1933 г. пред съда са представени няколко документа, между които медицинско свидетелство за душевното състояние на един от основните свидетели обвинението - Гроте. Документът от 1918 г. гласи, че „Гроте е психопат и истерик... Прочитат се документи, от които се установява, че свидетелят на обвинението Кемфер... се занимава с кражби и като рецидивист три пъти е бил осъждан на тежка работа".