Колцов

Съществен принос в развитието на интернационалните връзки на съветската литература има съветската публицистична мисъл, която неотклонно следва завета на В. И. Ленин: „Да издигне принципа на партийна та литература, да развие този принцип и да го осъществи във възможно по-пълна и цялостна форма..."1 Този ярко изявен стремеж към едно правдиво ицялостно разкриване на съкровените чаяния на милионите трудещи се доста силно се изявява още през 30-те години на нашето столетие. Особено през първата половина на 30-те години съ ветските публицисти М. Колцов, Д. Заславски, Л. Кайт, Г. Риклин, Лев Касил, Лев Нику лин и др. на практика показват своята трайна ангажираност с проблемите на една толкова значима и силна човешка личност, съсредоточила в себе си основното от характерологията на националната ни психика, кулминационното в ней ните епохални прояви", каквато е личността на големия син на българския народ Георги Димитров. В потвърждение можем да приведем текста на непубликуваното писмо на К. П. Злинченко до Г. Димитров, което е твърде интересно и съдържателно, тъй като може да послужи за допълнителен материал, който хвърля светлина върху някои черти, присъщи на личността на Георги Димитров, а също така разкрива активното отношение на Съюза на съветските писатели към проблемите на международното комунистическо и работническо движение. В това писмо3,4 имаме съждения и преценки по актуални обществено-политически, идеологически и литературни въпроси, указани са някои подробности, които очертават моралнонравствения облик и мъжествената борба на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, за енергичния му стремеж да разкрие машинациите на хитлеристите в предумишлената провокация с пожара в Райхстага, за изключителната преданост на Георги Димитров към делото на пролетариата. Именно затова си позволявам да цитирам някои по-характерни пасажи от текста на това писмо